Накъде след втората поправка на закона за Потребителския Кредит? Може ли да стане пазарно справедлив пъзелът "Плаващи Лихви – Променливи Клаузи"?

На състоялата се днес пресконференция, организирана от Българският Финансов Пътеводител, експертите от МОИТЕ ПАРИ в един искрен опит споделиха своите наблюдения, изводи и препоръки по тази гореща тема. Говорители бяха г-н Деян Василев /Президент на МОИТЕ ПАРИ/ и г-ца Десислава Николова /финансов анализатор в МОИТЕ ПАРИ/.

България преживя истински бум на потребителското и ипотечно кредитиране през периода от 2005 до 2010 година. Към 31.05 размерът на отпуснатите ипотечни кредити в страната възлиза на приблизителено 9 млрд. лева, а този на потребителските – 9.5 млрд лв., като общата сума възлиза на около 28 % от БВП на България.

След периода на бурен растеж, следва период на узряване на пазара по отношение както на пазарните практики прилагани от банките, така и по отношение на по-активно следене от страна на държавните органи, и не на последно място при едно развитие по отношение на нагласите и поведението на потребителите.

Новият закон

Предвид необходимостта от подобряване на регламентирането на пазара за кредити, през май 2010 влезе в сила нов Закон за Потребителския Кредит, който целеше да хармонизира съществуващото законодателство в ЕС.

През същия период не малко български банки за пореден път прибегнаха към увеличаване на лихвите по съществуващите ипотечни кредити към своите клиенти, на база на договори и общи условия, в които има неясни условия кога и как банката може да променя лихвата.

Тези промени се случиха на фона на високия процент на необслужвани кредити с над 90 дена просрочие – около 15 % от размера на общите кредити за потребителските и 13 % от ипотечните. Това увеличение на лихвените условия доведе до остра реакция от страна на потребители и финансови анализатори, като бяха обявени сериозни намерения за образуване на колективни съдебни искове от граждани и асоциации.

Същевременно и Комисията за Защита на Потребителите се намеси като официално обяви, че ще заведе колективен иск срещу Уникредит Булбанк и преди де факто да направи това, успя бързо да постигне споразумение с банката, на база на което банката значително подобри общите си условия за ипотечни кредити на физически лица, клиенти на УниКредит Булбанк.

Какво казват МОИТЕ ПАРИ?

Според МОИТЕ ПАРИ, разразилият се до момента обществен дебат върви в прекалени крайности – от една страна се говори за ненарушаване на пазарните механизми, от друга страна се говори за „пладнешки обир на потребителите”, а част от политиците настояват за цялостна регулация и дори „национализация” на банките. При такъв поляризиран дебат, се чуват най-гръмките фрази, а трудно се чуват експертните и стойностни аргументи.

МОИТЕ ПАРИ е за много по-балансиран диалог и се надяваме днешната пресконференция да бъде правилна стъпка в тази посока. Балансирането означава точна преценка между аргументите за свободен пазар и свободна конкуренция, както и тези за равнопоставеност на договорните отношения между банките и техните клиенти.  Балансирането означава и необходимост от активен арбитър, в лицето на КЗП и КЗК, когато основните правила биват нарушени.

МОИТЕ ПАРИ направи анализ по проблемните области изброени по-долу, както и направи обзор на най-добрите практики в съседните на нас държави Румъния и Турция. На кратко предлагаме основните изводи за всяка една точка от анализа:

• За договорите с променливи лихви

юЗаконодателите положиха усилия за по-голяма прозрачност от страна на банките при определянето на техните вътрешни Банкови Лихвени Проценти (БЛП), които от своя страна служат като основа за изчислението на крайните лихви по всички договори за кредит.  Въпреки изискванията на закона, голяма част от банките все още нямат показани ясни правила за определяне на референтните проценти на сайтовете си. От друга страна методологиите за определяне на тези референтни проценти изведнъж стават толкова сложни, че практически е невъзможно за обикновен, а дори и експертен потребител да изчисли сам как биха варирали стойностите. Предвид направените анализи и практики от други държави, МОИТЕ ПАРИ счита, че е най-пазарно справедливо, като базов процент да се използва пазарно установен процент – EURIBOR, SOFIBOR, LIBOR, като към него се прибавя фиксирана надбавка, която не се променя през целия срок на кредита. При запазване на сегашната алтернатива – всяка промяна на лихвите по съществуващи кредити, която се прави по вътрешна субективна оценка от банките, ще води до нови остри реакции.

• За таксите за предсрочно погасяване

В ЗПК е постановено, че когато кредиторът се ангажира да предостави договор с истински фиксирана лихва на клиента за определен срок, то клиентът дължи неустойка под формата на такса за предсрочно погасяване, ако кредитът бъде изплатен предсрочно.  По същата логика ако договора за кредит е с променлива лихва не би следвало потребителят да дължи такса за предсрочно погасяване. Това правило важи за потребителските кредити, а в Румъния и Турция важи включително и за ипотечните кредити.

• Общите Условия и Промяна на Таксите Извън Договорите

Недостатък в договорите за кредит е, че в тях същестува клауза, която споменава, че клиента дължи съответните такси към кредита в съответсвие с размер, посочен в приетата Тарифа за таксите и комисионните на банката. В голяма част от случаите това е препратка към външен документ, който впоследствие бива изменян. Това неминумо се отразява и върху дължимите от клиента такси – като например такса за предсрочно погасяване, такса за предоговаряне, такса за годишно или месечно административно обслужване и т.н. С цел постигане на равностойно положение, е редно таксите да са фиксирани в самия договор и да са непроменяеми през периода на целия договор за кредит.

• Централен Кредитен Регистър

При наличието на невярна информация в ЦКР за даден клиент, тежестта е върху потребителите да доказват грешките, като кредиторите не дължат неустойка под формата на фиксирана такса за загубено време и пропуснати ползи от страна на клиента.

• Най-добри практики от Румъния и Турция

Наблюденията за практиките в съседна Румъния са, че в много отношения те имат по-добра рамка, по-активна Комисия за Защита на Потребителите, по-активни потребители, наличие на банки, които в условията на криза превантивно намаляват лихви по кредитите и призовават клиентите към гратисни периоди и предоговаряния.  И в Турция и в Румъния променливите лихви са базирани върху пазарни индекси (ROBOR, EURIBOR) + фиксирана надбавка, така че клиентите имат пълна прозрачност как се формира лихвата и кога и как тя би се променяла. И в Румъния и в Турция таксата за предсрочно погасяване за ипотечни и потребитески кредити с променлива лихва е 0 %!

Изводи:

• В условията на криза, съкращения в държавния и частния сектор има начини да се търсят по-активни мерки от всички страни за намаляване на количеството на просрочени кредити. Високите нива на просрочия както и трупането на лоша кредитна история от страна на нарастващ процент от населението е вредно както и в краткосрочен, така и в средносрочен и дългосрочен план.

• Потребителите трябва да се научат много по-активно да се информират и да отстояват правата си при договарянето с банките, както и по административен път.

• Законодателите могат да се научат да са по-прецизни и съдейки по добрите практики в Румъния и Турция – да правят повече отколко минимално изискуемите от ЕС разпоредби. Tова се отнася особосено за областта на ипотечните кредити, за които няма директива на ЕС, а става въпрос за продукт с огромно значение за потребителите и икономиката, като цяло.

• Има необходимост КЗП да разполага с повече правомощия и право да налага глоби и санкции – макар и символични – те биха имали възпитаващ и профилактичен ефект – виж Румъния. Все пак за да бъде ефективна работата на КЗП е необходимо и потребителите да бъдат активни. Колкото по-активни са потребителите, толкова по-овластена е КЗП.

• От първостепенна важност е финансовите институции в България да продължават да бъдат стабилни, да носят печалба за акционерите и да способстват за растежа на икономиката, както и да бъдат по-активен участник в налагането на пазарно-справедливи механизми в сектора на кредитирането.

Източник: www.moitepari.bg