Гратисни периоди по кредити. Да се възползваме ли от тях?

Вероятно мнозина вече са срещнали такива оферти, други за пръв път се сблъскват с тях. Ясна ли е същността и има ли полза от тях? На тези въпроси „МОИТЕ ПАРИ” и Creditland ще направим опит да потърсим отговор.

Самото наименование „гратисен период” дава известна ориентация за същността му. Това е период, в който заемателят се възползва от своеобразно намаление на месечната вноска. Обикновено, когато се говори за гратисен период, то той е по главницата на кредита.

Това е период в който не се внасят вноски по главницата, а се плащат само лихви. Подобен погасителен план има своите предимства, както и някои недостатъци. За да илюстрираме по-добре разсъжденията ще разгледаме примерен погасителен план.

За потребителски кредити

Потребителски кредит за 7000 лв., срок 5 г., и лихва 9.50% (за улеснение не се включват таксите свързани с кредита).

­­­При тези параметри, в общият случай размерът на месечната вноска е 147.01 лв. за целия период, общо изплатените суми са 8820.85 лв., а Годишният процент на разход (ГПР) 9.92%. Какво се получава, ако тази оферта бъде предложена например с 6 месеца гратисен период по главницата?

Погасителният план би изглеждал така: Месечна вноска през гратисния период – 55.42 лв. (това всъщност са 6 лихвени плащания по кредита). След гратисният период, месечната вноска е в размер на 159.81 лв., а общо изплатените суми са 8962.36 лв.. ГПР при така структурирана оферта е 9.92%.

Веднага правят впечатление два факта. Първият и най-очевиден е, че ГПР остава непроменен. От такава гледна точка, не би могло да се даде приоритет на който и да е от вариантите – кредитът да е с гратисен период или не.

За по-добра ориентация в тази ситуация е добре да се обърне внимание и на общо изплатените суми. Именно това е вторият факт, който прави впечатление. В разглежданият случай, общо изплатената сума при кредит с гратисен период е по-голяма отколкото в случая без такъв.

Как се намалява срока на кредита

Съвсем закономерно възниква въпросът на какво се дължи този „парадокс”. На пръв поглед шест месеца се плащат само лихви, без главница (и това наистина е така), а след това изплатената сума е по-висока. Точно във въпросът се крие и отговора.

Именно неплащането на вноски по главницата е един от факторите, които стоят в основата на този резултат. Какво се получава? Шест месеца се изплащат само лихви, но размерът на главницата не се намалява. След шестият месец главницата по кредита в нашия пример е точно толкова, колкото и в началото – 7000 лв.

При такъв тип погасителен план по своеобразен начин погасяването на кредита започва след шестия месец. Така срокът на кредита се намалява (в сл. той става 54 мес.), но не и сумата, защото не е имало нито едно плащане по главницата, което да я намали.

От тук, отпуснатият кредит (в пълен размер) трябва да бъде погасен за по-кратък срок. Това по своеобразен начин превръща кредита в кредит за 7000 лв. и срок на погасяване 54 месеца.. От тук идват и по-високите месечни вноски, респ. по-голямата общо изплатена сума.

Има ли смисъл от гратисните периоди?

След тези разсъждения можем да зададем и вторият основен въпрос: „Има ли тогава смисъл от гратисните периоди?”. Отговорът е ДА, но ако през този период банката предложи лихва по-ниска от договорената.

Разгледаният до тук пример е по-скоро частен случай, тъй като през гратисният период не бе предвидена по-ниска лихва, а равна на договорената. Целта е да се разкрие как гратисният период оказва влияние върху погасителния план.

Обичайно в практиката в тези периоди банките предлагат някаква по-ниска лихва от договорената. Да допуснем, че в нашият случай банката прилага 9.00% лихва за шестте месеца гратисен период. Тогава месечната вноска през гратисния период е 52.50 лв., а за останалия срок 152.62 лв.. ГПР е 9,82%, а общо изплатената сума 8944.79 лв.. Очевидно е, че ефект от гратисният период има.

Тук е мястото да кажем, че не само лихвата през гратисният период е от значение. Значение има и колко е дълъг този срок. Колкото е по-дълъг гратисният период, толкова по-високи са вноските след това, респ. по-голяма е общо изплатената сума, въпреки че ГПР е по-нисък.

Рамките на гратисния период

С риск да се повторим ще кажем, че в рамките на гратисният период заемателят плаща само лихви, които не намаляват заема. Тези лихви са своеобразен „екстра” приход за банката, а задължението не намалява. Това което длъжникът дължи ще трябва да се покрие впоследствие за по-кратък срок, респ. с по-високи вноски – нещо за което вече стана дума.

Независимо от така представените разсъждения не бива да се счита, че гратисните периоди са в ущърб на заемателите, напротив. Въпрос на преценка е каква оферта ще се предпочете. В нашият случай, гратисен период в рамките на 6 месеца е напълно приемлив. От друга страна, гратисният период дава и едно друго предимство. Докато е в сила той, заемателят плаща по-ниски по размер месечни вноски.

Изложените до тук закономерности са напълно приложими и при ипотечен кредит. Разбира се при тях резултатите ще са още по-очевидни предвид размерите на кредитите.

Независимо от някои недостатъци на кредитите с гратисни периоди, те са удачен вариант за финансиране и постигане на относително по-ниска цена на кредита. Достатъчно е продължителността на гратисния период и лихвата през него да са добре съчетани, за да се сключи един добър договор за заем.

Източник: www.moitepari.bg