Кредит в евро | Какво в действителност ще се случи с лихвите след влизане в еврозоната?

Към днешна дата един от най-вълнуващите въпроси около влизането ни в еврозоната е какво ще се случи с левовия кредит в евро.

Българите все по-осезаемо започват да се притесняват дали ще се вдигнат лихвите на банките, кредитните потребители ще задлъжнеят ли заради новите условия и какво ще се случи с парите ни генерално след 1 януари 2026 г..

Тези теми са повече от комплексни и затова дългогодишният специалист на Creditland и автор на обновената статия – Петър Илиев – ще хвърли светлина върху едни от най-мрачните опасения на кредитополучателите, а именно:

❓️Основателни ли са страховете, че българите ще задлъжнеят повече след влизането в еврозоната

❓️Как и защо се вдигат лихвените проценти

❓️Какво се случи с Хърватия след приемането на еврото

❓️Какво е общото между кредитирането у нас и това в Малта

Прочетете статията докрай, за да разберете кога взимането на кредит е умно инвестиционно решение дори в променяща се среда! 

Има ли място за притеснения около превалутирането на кредит в евро? 

Краткият отговор на въпроса е: „Не“. Лихвите по кредитите у нас постепенно ще растат заради увеличението на лихвените проценти по депозитите, което е напълно нормално и закономерно.

Това е очакван процес, който вече започна, и е толкова плавен, че не всеки длъжник го е усетил. Бъдещото влизане в еврозоната нито ще ускори темпото на увеличение на лихвите, нито ще го забави. 

Самият ръст вероятно ще е малък и за година надали ще надхвърли 0.2-0.4 процентни пункта.

Както прогнозирахме миналото лято, Европейската Централна Банка (ЕЦБ) продължи да намалява основната лихва и тя спадна двойно от 4.0% през май 2024 г. до текущото ниво от 2.0%. 

Въпреки, че годишната инфлация в Еврозоната вече достигна дългосрочната цел от два процента, до края на годината все още има шанс за допълнително намаление на основната лихва от страна на ЕЦБ. 

Причините са заплахата от рецесия вследствие на търговската война и възможността за налагане на допълнителни мита върху европейските стоки от страна на САЩ. 

Ето какво още очакваме и е добре да имате предвид, за да сте сигурни и спокойни за бъдещето си…

Какво на практика вдига лихвите? 

Преди да ви дадем малко теоретични, но важни знания около формирането на лихвените проценти, е важно да уточним нещо съществено. 

У нас нивото на лихвите е ниско и българите от години предпочитат левовите заеми пред евровите. 

Не само заради по-ниската лихва по кредитите в лева на някои банки, но и заради удобството да се изплаща задължението във валутата на доходите. 

Почти всеки ипотечен кредит (около 97% от ипотечните кредити на домакинства) е деноминиран в български левове.

Какво обаче ще се случи, след превалутиране на кредит в евро? На практика нищо не се променя освен валутата. Принципът на действие си остава същият. 

Но как работи той?

Какъв е механизмът, по който действа кредитната система?

Банките набавят краткосрочен ресурс от домакинствата и фирмите под няколко различни форми. 

Такива са например средства по разплащателни сметки, безсрочни влогове и депозити със срок максимум 1, 2 или 3 години. 

Кредитополучателите обаче имат нужда от дълги срокове за изплащане на кредитите от 10, 20 до 30 години. 

Затова банките по цял свят предпочитат да предлагат кредити с плаваща лихва. 

При фиксиране на лихвения процент за по-дълъг период обичайно предлагат значително по-високи лихвени проценти, за да се застраховат от поскъпване на привлечения ресурс.

Огромната част от кредитите и в България са с променливи лихвени проценти, като само няколко банки предлагат фиксирана лихва (и то с около 1.0-1.5 пункта по-високи лихвени нива спрямо предложенията с плаваща лихва на пазара). 

Лихвеният процент по тези договори обичайно е фиксиран само за първите 3 или 5 години и след това започва да плава.

Масовият кредитополучател, който е изтеглил левов кредит, е изложен на лихвен риск от увеличение на променливия му лихвен процент (нещо, което ще е валидно както сега, така и след 1 януари 2026 г.)

Какво постановява законът?

Законът е регламентирал променливата част от лихвата, наречена „Референтен лихвен процент“ (РЛП) да може да включва само прозрачни променливи, които може да бъдат:

• Бенчмарк за лихвен процент, отговарящ на изискванията на Регламент на ЕС 1011 от 2016 г.
  
• Индикатор или индекс от регулярната статистика на БНБ или на НСИ.
  
• Комбинация от няколко показателя от изброените видове по-горе.

Тоест банките са длъжни да избират за РЛП променливи, които са публични и не се влияят пряко от тях самите. Също така са задължени да предоставят и публикуват информация за движението им на уебсайтовете си.

В договорите за кредит упоменатият лихвен процент се вписва като сбор от РЛП (променливата част от лихвата) и фиксирана надбавка, която не подлежи на промяна без съгласието на банката и длъжника.

Каква е ситуацията в нашите банки | Какво да очакваме от преминаването на кредит в евро?

Банките в България се финансират основно от влогове и депозити на физически лица и фирми.

Повечето референтни лихвени проценти, с които те са избрали да обвържат променливите лихви по кредитите си, са един или комбинация от няколко индикатора за средна лихва по депозити „салда“ или „нов бизнес“ на домакинства и/или на фирми от статистиката на БНБ. 

Следователно масовият кредит у нас е обвързан с лихвите по депозитите в банковата система и процентите по вече изтеглените кредити ще растат с увеличаване на лихвите по депозитите.

Превалутирането на кредита в евро означава ли, че ще задлъжнеем повече?

Както обяснихме и по-рано, пазарните принципи се запазват, единствената разлика е, че вече няма да имаме кредит в лева, а само кредит в евро. 

Както е регламентирал Законът за въвеждане на еврото в Република България, всички дължими суми по кредити ще се превалутират по фиксирания от повече от 20 години курс: 1 евро = 1.95583 лева (това ще трябва да се отчете и ако решите да разгледате варианти с кредитен калкулатор). 

Превалутирането ще стане автоматично от 01.01.2026 г. без такси за това и няма да изгубите нито цент от валутнокурсови разлики, така че няма причина да търсите да предоговаряте валутата по кредитите си с банката преди това. 

При тези условия не бива да има каквото и да е съмнение – кредитополучателите няма да осъмнат на първи януари догодина нито повече, нито по-малко задлъжнели от предишния ден.

Друга съществена новост е, че българският лев ще спре да съществува като валута.

Съответно БНБ ще спре да изчислява и публикува статистика за лихви по левови депозити и за Основен Лихвен Процент (ОЛП). 

Оттук следва и другата логична стъпка, а именно референтните лихвени проценти на почти всички банки да се заменят с нови, тъй като са обвързани с лихви по левови депозити от статистиката на БНБ. 

Неоснователни страхове около преминаване към еврото

Някои противници на единната валута смятат, че заради разликите в РЛП на банките и Euribor индексите, то лихвата по кредит в евро ще скочи с 2 и повече процентни пункта. Това е абсолютно подвеждащо и ще обясним защо. 

В законите има текстове, които указват какво се случва, когато бенчмарк, ползван за РЛП, се промени съществено или спре да се изготвя. 

Банката трябва да информира потребителите за промените и новия РЛП, който ще се използва като „новият лихвен процент по договора за кредит не може да е по-висок от размера на лихвения процент по договора преди този момент“. 

Още важни уточнения за превалутирането на кредит в евро

С други думи, ако към момента на влизане в еврозоната новият РЛП, който банката е избрала, е по-висок от нивото на стария РЛП към 31.12.2025 г., то ще трябва да се приложи допълнителна коригираща компонента. 

По този начин новият общ лихвен процент по кредит в евро трябва да се запази същият, или да стане по-нисък от този, начисляван преди приемането на еврото.

Ако погледнем реалистично на нещата, едва ли ще има банка, която доброволно ще избере новият лихвен процент по договора ни за кредит да е по-нисък, но пък законово няма как и да е по-висок. 

Как ще изглежда на практика това превалутиране на кредит в евро? 

Да си представим, че приемаме еврото на 01.01.2026 г. (както ще се и случи) и в договора ви за кредит лихвеният процент се формира като референтен лихвен процент (РЛП) с актуална стойност от 0.50% към 31.12.2025 г. + фиксирана надбавка 2.50% = 3.00%. 

Ако банката избере новият РЛП да бъде 6-месечният EURIBOR, чиято стойност към декември 2025 г. хипотетично е 2.06%, тогава от фиксираната надбавка ще трябва да се извади  коригираща компонента от 1.56%. 

Така новият лихвен процент, който ще се начислява от 01.01.2026 г., отново ще бъде 3.00%, но вече с променени компоненти.

Реален пример от миналото, който доказва, че механизмът се използва

Догодина няма за пръв път да сме свидетели на мярката, която обяснихме в горните редове. Тази защита на потребителите на кредити при отпадане на бенчмаркове вече веднъж се активира.

На 1 юли 2018 г. БНБ спря да изчислява и публикува данни за СОФИБОР. 

Банките, които до средата на годината обвързваха лихвите по кредитите си с такъв бенчмарк, преминаха към други референтни лихвени проценти.

Резултатът беше, че лихвата по никой договор за кредит на потребител НЕ беше завишена вследствие на тази промяна. 

Кредит в евро задължително ли означава обвързване с Euribor?

Най-често използваният бенчмарк индекс при определяне на плаваща лихва в еврозоната действително е Euribor. 

Въпреки това, няма нормативно изискване на ЕЦБ променливите лихвени проценти в държавите, използващи единната валута, да бъдат обвързани точно с тези стойности. 

Какво се случи със съседна Хърватия? 

Банките в Република Хърватия, където еврото беше прието на 01.01.2023 г., масово са избрали Euribor за референтен лихвен процент.

В закона, с който е прието еврото в Хърватия, също като в българските ЗПК и ЗКНИП, е предвидено, че новият лихвен процент по кредит в евро след замяната на бенчмарк индикатора не бива да е по-висок от стария преди приемането на единната валута. 

Преминаването към Euribor обаче се случва точно в разгара цикъла на увеличение на основната лихва от ЕЦБ, която от февруари до септември 2023 г. бива повишена с цели 2.00 процентни пункта. 

Логично Euribor индексите нарастват рязко през същия период. 

Резултатът е увеличение на лихвените проценти по вече изтеглени кредити в Хърватия и активен процес на предоговаряне на кредити от плаваща на фиксирана лихва. 

Също така почти ексклузивно започват да се отпускат и нови кредити с фиксиран лихвен процент.

Основателно ли е обаче да се притесняваме, че същото ще сполети и българския кредитен пазар? 

Ако българските банки изберат новите референтни лихвени проценти да се обвържат с Euribor, те доброволно ще прихванат плаващите лихви по вече отпуснатите от тях кредити. 

Не към цената на привлечения си ресурс, който е изцяло от депозити от местния пазар, а към лихвата на междубанковия пазар в Еврозоната, която най-силно се влияе от макроикономическата политика на ЕЦБ. 

При този сценарий в бъдеще на банките ще им се наложи да намаляват лихвите по отпуснатите кредити, ако ЕЦБ намалява основната си лихва, за да стимулира икономиката на Еврозоната (както се случва в последните 14 месеца). 

Лихвите ще се вдигат, когато ЕЦБ увеличава основната лихва, за да се бори с високата инфлация.

Каква е ситуацията към тази година? 

Точно в момента Euribor индексите се движат малко над 2%, а това са и средносрочните прогнози, т.е. не се очакват резки движения, поне през 2026 г. 

Въпреки всичко Euribor е доста волатилен, а геополитическата обстановка е непредсказуема. 

Рязък спад на Euribor може рязко да ограничи лихвените приходи на банките обвързали РЛП с него. 

Ако пък на някоя банка й се наложи рязко да увеличава лихвите по отпуснатите от нея кредити заради скок на Euribor-a, тя рискува да изгуби пазарен дял, защото клиентите лесно и бързо могат да се рефинансират в друга банка предлагаща по-изгодни условия. 

Какви са реалистичните прогнози | Очаква ли се драстична промяна в РЛП на кредит в евро?

Именно затова доста по-логично е да очакваме лихвите, които до приемане на еврото са били обвързани със средни лихви по депозити в лева, просто да се обвържат със средни лихви по аналогични депозити в евро. 

Предполага се, че и цената по заемите ще продължава да зависи от цената на депозита на българските домакинства и фирми.

БНБ и към момента публикува регулярна лихвена статистика, която включва лихвени проценти и по еврови кредити, и по еврови депозити. 

Лихвените проценти по еврови депозити постепенно растат аналогично с лихвите и по левови депозити.

Така че най-вероятно новите РЛП-та на банките масово ще са обвързани с лихви по еврови депозити от статистиката на БНБ и това няма да доведе до нищо по-различно. 

Ръст се очаква и по левовите, и по евровите депозитни лихвени проценти. 

По-близо до Малта, отколкото до Хърватия? 

Тук ще си позволим кратка ваканция от превалутирането на кредит в евро и откриването на най-изгоден ипотечен кредит. Отправяме се на югозапад, за да видим какво е общото между нас и островната държава.

Банките в Малта остават силно свръхликвидни и разполагат с много свободен ресурс с ниска цена, така че нямат нужда от скъпо финансиране от ЕЦБ, за да отпускат кредити. 

Съотношението кредити към депозити (loan-to-deposit ratio, LDR) за малтийската банкова система към първо тримесечие на 2025 г. е 72.2% . За сравнение средното за Еврозоната е 94%, а в някои от водещите икономики този показател е значително по-висок:

• Германия – 95.1%
  
• Нидерландия – 99.2%
  
• Aвстрия – 106.4%
  
• Франция – 107.7%
  

На банките в тези държави им се налага да разчитат на допълнителен ресурс от ЕЦБ, по който се изплащат лихвa от 2.15% до 2.40%, ако искат да отпускат повече кредити.

За сравнение към 30.06.2025 г. в българската банкова система съотношението кредити към депозити е 77.2%, като по-тясното съотношение на кредитите на домакинства и фирми към депозитите на същите е 73.96%.

Друга специфична особеност в Малта е, че въпреки че лихвите по срочните депозити там са относително високи, местните предпочитат удобствата на безсрочните сметки и влогове.

Над 84% от депозитите на резиденти в Малта са безсрочни, което води до обща средна лихва по депозити на резиденти от едва 0.33%. 

Каква е ситуацията у нас? 

В България 74% от депозитите са „овърнайт“ или с предизвестие. Те или изобщо не се олихвяват, или лихвите им са символични, а лихвените проценти по срочните депозити са в пъти по-ниски от тези в Малта.

Като резултат средната лихва, която се начислява по левовия депозитен ресурс от фирми и домакинства в българската банкова система, е едва 0.13% към август 2025 г. 

Общото между банките в Малта и в България е, че те са свръхликвидни, разчитат на достатъчно количество депозити с ниска цена и поддържат добри лихвени маржове и при текущите ниски лихви по кредитите в двете държави.

Кредит в евро | Ще се запази ли високата ликвидност в нашите банки след 1 януари 2026 г?

Дори свободните средства за кредитиране в банковата система биха се увеличили, тъй като минималните задължителни резерви, които банките трябва да поддържат по сметка в БНБ, към момента са 12% от депозитите, докато изискването на ЕЦБ за задължителни резерви е едва 1%. 

Кураж и няколко съвета вместо заключение

Нищо апокалиптично няма да се случи с различните видове кредити, когато влезем в еврозоната. 

Превалутирането на левовия ви кредит в евро ще се случи безболезнено в 00:00 ч. на 1-ви януари 2026 г. Курсът ще е обявения в закона 1.95583 и няма да изгубите нищо от това. 

Това в никакъв случай не значи, че лихвите по кредитите няма да растат в бъдеще. Те ще се покачват плавно при всички положения, с евро или без. 

Надали ръстът на вноските ще изпревари ръста на доходите на квалифицираните работещи хора у нас. 

Ако смятате, че ви е време да закупите с кредит първото си жилище или по-голямо такова, няма смисъл да отлагате, стига да са спазени тези прости правила: 

• Имате постоянни, регулярни и сигурни доходи. 
• Разполагате със спестени средства, които са поне 15-20% от цената на имота. 
• Вноските по кредити в домакинството, включително новият не надхвърлят 30-35% от чистите ви месечни доходи. 

За да си гарантирате още по-голяма сигурност при предприемането на тази важна крачка, свържете се с наш кредитен консултант още сега!