Еврото, кредитите и имотите: Какво предстои за българските семейства

Как еврото ще повлияе на кредитите, имотите и семейния бюджет според Деян Василев от MoitePari.bg и Кредитланд – митове, факти и практични съвети от подкаста „Джобните“.

В подкаста „Джобните“ финансовият консултант и основател на MoitePari.bg и Кредитланд Деян Василев разяснява какво реално означава влизането на България в еврозоната за кредитите, имотите, спестяванията и семейния бюджет – отвъд митовете, страховете и конспиративните теории.

Еврото като логична следваща стъпка

За Деян Василев приемането на еврото не е „скок в неизвестното“, а естествен етап от развитието на българската икономика. Той припомня, че България вече е част от Европейския съюз и силно свързана с европейския пазар, а левът и в момента е фиксиран към еврото.

По думите му българската икономика прилича на малка лодка, която се люшка повече по вълните на глобалната несигурност. Влизането в еврозоната означава тази лодка да се „закачи“ за много по-голям и стабилен кораб – общата европейска валута и общата монетарна политика.

Както казва той: „Да влезем в еврозоната е нормална следваща стъпка в еволюцията на България като пазарна икономика.“

Василев напомня и за валутния борд, въведен след кризата през 1997 г. Според него това е временна стабилизационна мярка, а най-добрият начин за излизане от борда е именно приемането на еврото, което „заключва“ сегашния курс завинаги и премахва риска от атаки срещу лева.

Митове и страхове около еврото

В публичното пространство често се говори за загуба на суверенитет, национална идентичност и масово обедняване. Василев е категоричен, че голяма част от тези послания идват от дезинформационни кампании и конспиративно мислене.

Той напомня, че държави като Гърция, Италия и Испания са приели еврото, но това по никакъв начин не е заличило националната им култура, език или самочувствие. Туристите, които ги посещават, виждат развитието, инфраструктурата и стандарта им, а не „край на идентичността“.

Най-разпространеният страх според него е свързан с рязко поскъпване на живота: „Най-големият мит е, че животът ни ще стане супер скъп, че ще загубим работата си и националната си идентичност.“

В основата на тези страхове стои липсата на информация и критично мислене. Част от задачата на експертите, медиите и образователните инициативи е да запълнят тази празнина с факти и разбираеми обяснения.

Ще поскъпне ли животът?

Един от най-честите въпроси, които хората задават, е дали след въвеждането на еврото „всичко ще стане двойно по-скъпо“. Василев обръща внимание, че самото преминаване към евро е преди всичко промяна в начина, по който виждаме цифрите.

„Всички цифри просто ще бъдат разделени на 1.95583. Доходите ни ще намалеят като числа, но и разходите ни със същото.“

Това означава, че ако днес една стока струва 20 лева, утре тя ще струва приблизително 10.23 евро. Нито реалната ѝ стойност, нито покупателната сила на потребителя се променят само заради валутния символ.

Още преди въвеждането на еврото много цени вече се показват двойно – в левове и в евро. Василев съветва хората постепенно да свикнат да мислят в евро: да преценяват разходите си, да планират семейния бюджет, да гледат фиша си за заплата и дългосрочните цели (жилище, образование, спестявания) и в новата валута. Така психологическият ефект ще бъде минимален.

Кредити и лихви след влизане в еврозоната

Много кредитополучатели се притесняват дали вноската по ипотеката или потребителския кредит няма да „скочи“ след смяната на валутата. Според Деян Василев отговорът е ясен – шок не се очаква.

Той обяснява, че банките нямат право едностранно да променят лихвения процент само заради въвеждането на еврото. Кредитите ще бъдат автоматично превалутирани по фиксирания курс, а месечната вноска ще бъде преизчислена в евро, но реалното ѝ икономическо натоварване остава същото.

В момента повечето ипотечни кредити се ценообразуват като комбинация от плаващ референтен индекс и фиксирана надбавка. При преминаване към евро индексът ще стане евров, но надбавката остава фиксирана, а банките са задължени да запазят общото ниво на лихвата към датата на промяната.

Допълнителен фактор е, че задължителните минимални резерви, които сега банките държат в БНБ при нулева доходност, ще бъдат преструктурирани към Европейската централна банка и ще носят лихва. Това означава повече ликвидност и по-малко натиск за рязко повишаване на лихвите по кредити.

Горещият имотен пазар и ефектът от еврото

Според наблюденията на финансовите консултанти от Кредитланд и други участници на пазара, значителна част от сделките с имоти се финансират с ипотечни кредити и се влияят от очакванията за еврото. Мнозина вярват, че „като влезем в еврозоната, имотите ще поскъпнат с още 15–20%“.

Василев изрежда няколко фактора за сегашния ръст: повишаващи се доходи, рекордни спестявания в банките, свръхликвидни банки, силна миграция към големите градове и страх от инфлация, който кара хората да „паркират“ парите си в тухли и бетон.

Той обаче смята, че подобни ръстове не могат да продължат безкрайно. По-здравословен сценарий за зрял пазар е годишен ръст от 3–5% – подобно на страни като Германия. Ако цените продължат да растат твърде дълго с двуцифрени темпове, в един момент е възможна корекция, особено ако повече собственици решат да извадят имотите си на пазара едновременно.

Регулации, данъци и достъп до финансиране

Ако кредитната активност и ръстът на цените останат прекалено високи, Българската народна банка разполага с инструменти да охлади пазара. Възможно е да се промени максималният дял от дохода, който може да отива за вноски по кредити, както и максималният процент на финансиране на имота (LTV).

Подобни мерки биха направили финансирането по-трудно за домакинства с по-ниски доходи и по-малко спестявания, но биха намалили риска от прегряване на пазара и прекомерно задлъжняване.

В разговора се засяга и чувствителната тема за данъците върху имотите. В България те са сравнително ниски – както при покупка, така и като годишен данък. В много други държави втори, трети и четвърти имот се облагат значително по-високо, което стимулира собствениците да ги отдават под наем, вместо да ги държат празни години наред.

Финансова грамотност: от джобните до големите решения

В края на разговора фокусът се измества към една на пръв поглед по-„мека“, но ключова тема – финансовото възпитание на децата. Василев споделя личния си опит като родител и работата си по програмата „Моят финансов час“, в която доброволци от MoitePari.bg и Кредитланд влизат в училища и говорят с ученици за пари, бюджет и дълг.

Той разказва как при по-големия си син са преминали от дневни към седмични джобни, още в начален курс. Това учи детето да планира, да прави избори и да носи отговорност, ако изхарчи бюджета си преждевременно.

Както обобщава самият той: „Колкото по-рано научим децата да управляват собствен бюджет, толкова по-добре се справят като възрастни.“

Според него голяма част от проблемите с дългове при младите хора не идват от „безотговорност“, а от липса на умения и навици. Затова разговорите за пари трябва да започват рано – с малки суми и реални ситуации, а не да се отлагат за момента, в който младежът вече има кредитна карта и бърз заем.

Извод: стабилен преход, ако сме информирани

Посланието на Деян Василев е ясно – приемането на еврото само по себе си не е заплаха за стандарта ни на живот, за кредитите или за имотите ни. Очаква се по-скоро плавен и технически преход, при който ключови ще бъдат конкуренцията между банките, регулаторният надзор и нашата собствена финансова грамотност.

Еврото не може да вземе вместо нас решенията за това дали да теглим кредит, да купуваме имот или да спестяваме, но може да ни осигури по-стабилна валутна и икономическа среда, в която да ги взимаме.

Можете да гледате целия епизод на подкаста „Джобните“ с участието на Деян Василев тук: