Жилищно кредитиране: Забвяне на ръста през 2025 г., лихвите за ипотечен кредит засега остават ниски

Жилищно кредитиране – какво да очакваме?

„Към днешна дата няма индикации, че банките в България ще повишават лихвените проценти за ипотечен кредит. Предполагаме, че ще има такава, но може би ще бъде в един следващ период на годината. Това ще зависи и от перспективите за приемане на еврото – една от предпоставките, която би довела до повишаване на лихвите от страна на банките.“

Това каза Александър Александров, председател на Асоциацията на кредитните посредници в България (АКПБ), в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов. 

С тези много конкурентни условия банките имат рекордни печалби през 2024 година. Продължава битката за пазарен дял. В обозримо бъдеще, нас ни изненадва, но по-скоро очакваните промени са в посока БНБ да види какво се случва и през първото тримесечие на 2025 година и ако няма забавяне на темпа на жилищно кредитиране, нека не забравяме, че БНБ има възможност да въведе  допълнителни рестрикции. Например максималното съотношение между дълг – доход да е 45%, а не 50%, както е в други европейски страни, където този процент стига и до 30%,

подчерта Деян Василев, член на УС на АКПБ, който също гостува в предаването. 

„Не бива да сме прекалени оптимисти, че тези темпове ще растат през 2025 година и дори не е здравословен толкова голям темп на растеж“, каза Василев. 

Гостите коментираха в ефира на предаването настоящите условия по кредитите в България и факторите, които ще влияят върху кредитирането през 2025 година, като данните на БНБ показват рекордна година за българското кредитиране. От януари до края на ноември банките са отпуснали нови ипотеки в размер на 7 млрд. и 200 млн. лв., като изключим рефинансиранията и предоговорените ипотеки, а това е ръст от 44% спрямо същия период на 2023 година. 

Тенденциите се очертават от фактори като доброто разположение на банките към пазара, като добрите, ниски лихвени проценти предразполагат към кредитиране. Към момента условията, предлагани от банките, са доста добри и това дава добра предпоставка клиентите да търсят финансиране, изтъкнаха гостите.

„Броят ипотечни кредити се увеличава с около 7%, а ръстът на средната ипотека, която  банките държат е 11% спрямо миналия септември. Имаме увеличение на размера на кредитите – жилищата поскъпнаха и не казваме нищо ново, но общо взето домакинствата с по-високи доходи усвояват кредити“. 

По думите им от първи октомври БНБ наложи ограничения свързани с определени показатели при новото жилищно кредитиране – съотношението между размера на кредита и стойността на обезпечението да е максимум до 85%, съотношението дълг-доход да е до 50% и максималният срок на кредита да е до 30 години, но към последното тримесечие това не е дало отражение върху пазара. „Може би такова отражение ще се забележи през първото тримесечие на 2025 година“. 

„Виждаме забавяне в по-рисковия сегмент, при хората с недостатъчно самоучастие и по-ниски доходи. Тези мерки засягат тях, защото при растящи цени на жилищата, достъпността им за хората с по-ниски доходи намалява“.

Има няколко фактора, които правят миналата година рекордна – вътрешната миграция към големите градове, защото рекордните ръстове за цените са предимно за София, Пловдив и Варна. Ръстът на средните цените в София в жилищата са към 18-20%, което надмина очакванията на всички, коментираха експертите.

„Другият фактор е добрата икономика, ръстът на средната работна заплата и индексациите. Трето – много от тези спестявания се озовават в банките. Има рекорден ръст на депозитите и цената на ресурса на банките клони към нула и съответно рекордна печалба за банките. Освен това все още имаме пазар на продавача. Все още има много по-голямо търсене, отколкото предлагане“. 

Доста от инвестициите в имоти бяха с инвестиционна цел и доста от тях ще отворят позиции си. Очаква се тези имоти да бъдат изведени за продажба след влизането на България в еврозоната, което се предвижда за 2026 година, когато цените на имотите вероятно ще се покачат, макар и не до нивата в Западна Европа, коментира Александров.

„Възможността за влизане в еврозоната през 2026 година сякаш се отдалечава, но нека не бъдем песимисти“, каза от своя страна Василев.