Скритите разлики при олихвяване на вашия кредит

Какви са първите въпроси, които задаваме когато търсим кредит и които ни насочват към дадена оферта? Определено това са лихвата и размерът на погасената в края на периода сума. След това идват и всички останали параметри и условия на дадена кредитна оферта.

Колкото и лихвата да не може да бъде еднозначен критерий, тя определено е на първо място, когато разглеждаме банкови оферти. В този ред на мисли, всички очакваме, че лихвите които рекламират банките, са еднотипни и следователно най-ниската оповестена лихва е най-изгодна за нас.

Дали това е така обаче?

В отговор на този въпрос, „МОИТЕ ПАРИ” извърши анализ на предлаганите оферти и условията по олихвяването им.

Скритата уловка, която открихме при офертите, предлагани от банките, е в прилагането на принципното правило финансовата година да е 360 дни (12 месеца по 30 дни всеки). При кредитните карти е разпространена широко и година от 365 дни, където според издателя на картата може да се прилага различен начин на изчисление на лихвата (много често на дневна база). Няколко от банките опериращи в България обаче публикуват лихвата си като за 360 дневна година, но в погасителния план, който дават на клиентите си, се оказва, че лихвата е изчислена като при 365 дневна година. Как би изглеждало това в цифри: нека приемем, че лихвата посочена в рекламата на банката е 9% (при 360 дневна година). Докато в общия случай месечната ви лихва би се калкулирала по следния начин – 1/12 от годишния лихвен процент умножено с остатъка от главницата, то при тези банки се извършва приравняване от следния вид: . Оттук, получената приравнена годишна лихва се дели отново на 12, за да се пресметне месечната вноска по лихвата.

Какво се получава при заем от 10 000 лв за 120 месеца (10 години): ако годината е 360 дни, месечната вноска е 126.68 лв, а ако е 365 дни, тя става 127.39 лв. За целия период на заема разликата е 84.83 лв.

Разликата зависи от размера на кредита и от срока на кредита т.е. при големи суми и срокове разликата нараства (виж таблицата). Информация относно това каква година (календарна или финансова) се използва при начисляване на лихвата обикновено се предоставя при подписване на договора, но най-добре е потребителят сам да провери калкулацията в погасителния план, който банките са задължени да предоставят.

Каква е ситуацията в другите страни – в съседна Румъния броят банки начисляващи лихвите си по същата схема е 4, за ЕС в момента се водят разговори относно доброволно междубанково споразумение, което третира публикуването на всички условия по кредити, обезпечени с ипотека, включително и посочване на начина на олихвяване. По подобен начин е регламентирано и публикуването на всички условия, включително метода на олихвяване, в проекта за „Закон за кредитните институции”, който трябва да влезе в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на България към Европейския Съюз.

Коректно ли е това при сегашните условия в офертите на банките да не се посочва броят дни, използвани при олихвяването и трябва ли да чакаме влизането в ЕС? Като граждани на Република България не трябва ли да имаме същите права и законодателна защита, както когато станем членове на Европейския Съюз? Отговора на тези въпроси можем да оставим на добронамереността на съответните ръководни лица в банковите среди и на проактивността на отговорните законодателни институции да защитят интересите на потребителите, като задължат всички банки да оповестяват реалната проста лихва.

Източник: www.moitepari.bg