Така поставеният въпрос е един от многото, които търсят своя отговор. Отговори могат да бъдат дадени много и най-различни в зависимост от това как всеки гледа на въпроса. Многократно в публикации на „МОИТЕ ПАРИ” е ставало, а и ще става въпрос за кредитите, като са разглеждани различни техни детайли и особености. За повечето особености по кредитите под една или друга форма вече е ставало дума, но до този момент почти нищо не е споменавано за връзката на месечните вноски и срока на кредита.

Както е известно, кредитът се състои от няколко компонента, като един от тях е срока. Всъщност той е ключов компонент, тъй като от него пряко зависи какъв ще е размерът на вноските. Разглеждайки кредита от такава гледна точка, можем дори да кажем, че размера на лихвата и сумата нямат такова значение, каквото има срока по отношение на месечните вноски. Естествено е всеки да има свое виждане и свое мнение по този въпрос и така е редно.

За да бъдат улеснени и нагледни разсъжденията, „МОИТЕ ПАРИ” разгледа потребителски кредит с поръчител за сума от 7000 лв. при три различни срока на изплащане – 1 г., 3 г. и 6 г.. Смисълът на разглеждането на тези три срока се крие в желанието ни да разкрием какво се случва с погасителните вноски в зависимост от това дали кредита е краткосрочен, средносрочен или дългосрочен. Избора именно на тези срокове е продиктувано и от друго съображение – посочените периоди в най-голяма степен са представителни за типовете кредит (краткосрочен, средносрочен, дългосрочен).

Вероятно голяма част от хората ще решат, че най-добрият вариант за изплащането на кредита е при възможно най-дългия срок. За да счита така, вероятно всеки си има своите основания. Едно такова например може да е, че колкото е по-дълъг срока, толкова по-малки са месечните вноски. Ако обърнем поглед към предложената таблица, всеки ще забележи, че това абсолютно е така. Причината да са по-ниски месечните вноски е съвсем проста и тя е очевидна - размера на Годишния Процент на Разходите (ГПР) намалява с нарастването на срока. ГПР е един от основите фактори определящи цената на кредита и в случая от него също зависи размера на месечната вноска. Намаляването на ГПР се корени в неговата същност и изчисление. Като разход той включва в себе си освен договорената лихва и всички такси и комисионни свързани с отпускането и управлението на кредита. Колкото е по-голям срока на кредита, толкова по-нисък е ГПР, тъй като размера му се разпределя върху по-голям период от време и така той относително намалява.

Месечната вноска, като разход за всеки кредитополучател оказва своето влияние върху бюджета му. В тази връзка може да се счита, че тя в голяма степен е водещ критерий при избора на оферта. Съвсем нормално и очаквано е всеки да търси възможно най-ниския разход, който да натоварва в минимална степен бюджета му, поради което препоръчването на дадена оферта е крайно субективно. В същото време, от сравнението се наблюдава нещо също любопитно – въпреки че ГПР намалява, респ. месечните вноски, то общо изплатените лихви и такси растат. За този факт също си има логично обяснение. От чисто математическа гледна точка, това се получава така, тъй като броят на вноските нараства с нарастване на срока. Считам, че за всеки е ясно, че при едногодишен срок на кредита броят на вноските е 12, а при шестгодишен например е 72. Чрез няколко прости математически изчисления може лесно да се види, че общо изплатените лихви и такси в този случай нарастват с 1741.03 лв

В заключение, съветът на „МОИТЕ ПАРИ” е да се избира възможно най-краткия срок, който е възможен, разбира се ако по-високата месечна вноска не представлява проблем за кредитоискателя. Изборът на по-дълъг срок крие и известни рискове, както за заемателя, така и за банката. Колкото е по-дълъг срокът на кредита, толкова повече нараства риска от неплатежоспособност на заемателя, т.е. казано с други думи – все по-трудно става предвиждането на доходите му в дългосрочен план. За този риск банките са намерили известно разрешение, като например увеличават броя на поръчителите, но възниква въпроса „Какво се случва с кредитополучателя, как той се защитава от този риск?”. Отговорът не е много приятен – почти никак.

Да приемем, че даден заемател е получил кредит за дълъг период от време, тъй като месечните вноски в този случай са най-ниски. Ако в средата на срока той изпадне в незавидната ситуация да не може да си погасява кредита, тогава той се поема от поръчителите или по-лошия вариант – ако няма поръчители, се пристъпва към събиране на вземанията по ред установен и приет от банката. Това разбира се е твърде крайна мярка, която може да бъде избегната чрез предоговаряне на кредита например. Какво се оказва в тази случай? Стремейки се към възможно най-ниската вноска, човек може да изпадне в състояние да заплати значително по-висока цена в случай, че се озове в някоя от горните ситуации.

Разбира се, това в никакъв случай не означава, че търсенето на кредит с ниски месечни вноски е погрешно – напротив, това е една от малкото алтернативи на кредитоискатели с по-ниски доходи. Независимо от това те също имат право да кандидатстват за кредити, като всеки друг гражданин. Това е тяхно право и равнопоставеността изисква тези хора също да имат достъп до финансиране. Съобразявйки се със своите доходи, като единствена алтернатива за тях се очертава дългосрочен кредит, въпреки всички рискове, които носи той.

Категорична препоръка за това кой е най-удачният вариант за срок на кредита не би било коректно да се дава, тъй като това е твърде субективно виждане и решение на всеки кредитоискател. „МОИТЕ ПАРИ” се опитва да представи алтернативите от различни гледни точки, като разкрива предимствата и потенциалните рискове при различни случаи. За да е в помощ на заинтересуваните, сайта на „МОИТЕ ПАРИ” предлага пълно сравнение на кредитите предлагани от банките на нашия пазар, като предоставя възможност за детайлно разглеждане на условията по тях, както и за директно кандидатстване през сайта.

Източник: www.moitepari.bg