Съвети

Какви са първите въпроси, които задаваме когато търсим кредит и които ни насочват към дадена оферта? Определено това са лихвата и размерът на погасената в края на периода сума. След това идват и всички останали параметри и условия на дадена кредитна оферта.

Колкото и лихвата да не може да бъде еднозначен критерий, тя определено е на първо място, когато разглеждаме банкови оферти. В този ред на мисли, всички очакваме, че лихвите които рекламират банките, са еднотипни и следователно най-ниската оповестена лихва е най-изгодна за нас.

Дали това е така обаче?

В отговор на този въпрос, „МОИТЕ ПАРИ” извърши анализ на предлаганите оферти и условията по олихвяването им.

Скритата уловка, която открихме при офертите, предлагани от банките, е в прилагането на принципното правило финансовата година да е 360 дни (12 месеца по 30 дни всеки). При кредитните карти е разпространена широко и година от 365 дни, където според издателя на картата може да се прилага различен начин на изчисление на лихвата (много често на дневна база). Няколко от банките опериращи в България обаче публикуват лихвата си като за 360 дневна година, но в погасителния план, който дават на клиентите си, се оказва, че лихвата е изчислена като при 365 дневна година. Как би изглеждало това в цифри: нека приемем, че лихвата посочена в рекламата на банката е 9% (при 360 дневна година). Докато в общия случай месечната ви лихва би се калкулирала по следния начин – 1/12 от годишния лихвен процент умножено с остатъка от главницата, то при тези банки се извършва приравняване от следния вид: . Оттук, получената приравнена годишна лихва се дели отново на 12, за да се пресметне месечната вноска по лихвата.

Какво се получава при заем от 10 000 лв за 120 месеца (10 години): ако годината е 360 дни, месечната вноска е 126.68 лв, а ако е 365 дни, тя става 127.39 лв. За целия период на заема разликата е 84.83 лв.

Разликата зависи от размера на кредита и от срока на кредита т.е. при големи суми и срокове разликата нараства (виж таблицата). Информация относно това каква година (календарна или финансова) се използва при начисляване на лихвата обикновено се предоставя при подписване на договора, но най-добре е потребителят сам да провери калкулацията в погасителния план, който банките са задължени да предоставят.

Каква е ситуацията в другите страни – в съседна Румъния броят банки начисляващи лихвите си по същата схема е 4, за ЕС в момента се водят разговори относно доброволно междубанково споразумение, което третира публикуването на всички условия по кредити, обезпечени с ипотека, включително и посочване на начина на олихвяване. По подобен начин е регламентирано и публикуването на всички условия, включително метода на олихвяване, в проекта за „Закон за кредитните институции”, който трябва да влезе в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на България към Европейския Съюз.

Коректно ли е това при сегашните условия в офертите на банките да не се посочва броят дни, използвани при олихвяването и трябва ли да чакаме влизането в ЕС? Като граждани на Република България не трябва ли да имаме същите права и законодателна защита, както когато станем членове на Европейския Съюз? Отговора на тези въпроси можем да оставим на добронамереността на съответните ръководни лица в банковите среди и на проактивността на отговорните законодателни институции да защитят интересите на потребителите, като задължат всички банки да оповестяват реалната проста лихва.

Тази част от годината - края на лятото и началото на есента, е удобен момент за извършване на планувания, а може би отлаган доста време ремонт. Или пък е моментът за закупуване на желания автомобил, но нямате в наличност нужните средства.
Нуждаете се от финансиране, а необходимата сума е между 10 000 и 20 000 лв. Дали тази сума е висока и въобще постижима ли е за потребителски кредит? Но пък не е ли твърде малка за ипотечен заем? Следва въпросът: Кой от двата типа финансиране е по-подходящ?

В публикация на „МОИТЕ ПАРИ” веднъж вече е ставало въпрос за поръчителството и по-конкретно за обезпечението на кредита със запис на заповед. Материалът се намира в секция Съвети на сайта на МОИТЕ ПАРИ и всеки желаещ да се запознае с него може да го направи от там. Решението отново да се повдигне въпроса за поръчителството е продиктувано от факта, че не се познават изцяло задълженията, произтичащи от него.

Без съмнение голяма част от хората знаят какво е поръчителство. Най-общо то може да се определи като поемане на гаранция, че отпуснатия на кредитоискателя кредит ще бъде изплатен. Поръчителството далеч не се ограничава само с това. Съществуват някои основни детайли, които са от значение както за заемателя, така и за поръчителя. Всъщност, ако не бъде осигурен необходимият брой поръчители, и в същото време отговарящи на изискванията на банката, кредитът за който кандидатства даден заемател няма да бъде отпуснат.

Ясно е, че отговорността, която се поема за покриването на кредита, обременява както заемателя, така и поръчителя. С подписването на договора за кредит правата, задълженията и отговорностите на заемателя в една или друга степен стават ясни. Най-общо той е длъжен навреме и в пълен размер да погасява месечните си погасителни вноски съобразно погасителния план, съставен му от банката. Фактът, че длъжникът вече е подписал договор и изплаща погасителни вноски показва, че е осигурил необходимите поръчители и всички други изисквания на банката, кредитът е отпуснат и е стартирано погасяването му. Това е крайният етап по отпускането на кредита, което означава, че всички гарантиращи заема са проучили материалното състояние на заемателя, оценили са риска, който поемат, запознали са се с евентуалните последствия, които следват при неплащане от страна на получилия кредита и с много други аспекти – поне така би трябвало да постъпи всеки, който предприема подобна стъпка. Нека всеки, който възнамерява да поръчителства или е поръчител да си зададе следния въпрос: „Аз направих ли всичко това?”. Със сигурност отговорите ще бъдат различни. Поради тази причина ще направим опит да внесем повече яснота по тази проблематика.

Поръчителството започва от момента, в който даден човек бъде помолен за това, съгласи се и подпише договора за кредит. Приемането на поръчителството обаче е (или би следвало да е) последната стъпка. Какво точно се има предвид? Набраната първоначална информация трябва да служи за база при вземането на това решение.

След като вече стана дума за информацията, следва да се отбележи, че нейното набиране е първата стъпка, която трябва да предприеме бъдещият поръчител. Като начало е добре да се запознае с кредитоискателя, но не само лично, а и с неговото материално състояние, работа, здраве ако щете (за това ще стане въпрос малко по-късно), доходи, семейно положение и др. Някой вероятно ще каже „Но това са моите родители, роднина, много добър приятел, колега и т.н.”. Независимо от това трябва да се преодолее емоционалния момент и да се погледне трезво на нещата.

Много добра отправна точка също е запознаването с размера на кредита, за който ще трябва да се гарантира. Не по-малко значение има срока и месечната погасителна вноска. На този етап бъдещият поръчител трябва да си даде отговор на въпроса дали е в състояние да поеме подобен размер вноска и да я изплаща според оставащия срок на кредита (разбира се ако заемателят не е в състояние да прави това). На същия този етап много полезно би било да се проучи и при коя банка се кандидатства за кредит, каква е нейната репутация и как е уредено поръчителството при нея.

Следващата стъпка, която би улеснила вземането на решение, е информацията, която трябва да предостави за себе си бъдещия поръчител. Преди да се запознаем с тези детайли първо ще отбележим, че данните, изискуеми от поръчителя или поръчителите се вписват в искането за отпускане на кредит. Естествено е такива изисквания да има, дори при някои банки те са идентични с тези към кредитополучателя. Информацията, от която се нуждаят банките най-общо е следната: лични данни, деклариране дали лицето работи на трудов или друг договор, или се самоосигурява, също така данни за месечния доход и семейно положение.

При вземане на решение за поръчителство не е без значение да се знае и какъв е броят на поръчителите. Това има отношение както към кредитоискателя, така и към потенциалните поръчители. За кредитоискателя това е важно, тъй като не винаги е лесно да се осигурят например трима поръчители отговарящи на изискванията на банките. Търсенето на оферти с по-малко поръчители в този случай е възможно да намали размера на сумата, която заемателя желае да получи. Интересна е ситуацията, когато трябва да се поръчителства при кредит с повече от един поръчител. Считам за нужно да се отбележи, че не само броят на поръчителите е важен, но и последователността, в която са записани в искането за кредит. Това има известно значение в случаите, когато поръчителите трябва да поемат изплащането на кредита. Принципно се следва последователността на поръчителите, т.е. който е записан на първо място започва пръв да плаща. Ако той не е в състояние да прави това, започва втория и т.н.. Споменатия принцип обаче не е абсолютен и не е задължително да се спазва – банката може да реши да се обърне първо към последния или към втория поръчител без да спазва някаква последователност. Въпреки това, ако се следва последователността като добра позиция, която може да избере бъдещия поръчител е последната по ред.

Оценявайки риска, който поема бъдещият поръчител трябва да се запознае с няколко съществени детайла. Един от тях е здравословното състояние на длъжника. Тук е момента да се каже, че съществува практика банките да сключват застраховка „Живот” на кредитоискателя – нещо, което трябва да се има предвид и от него. Важно е това да се знае като предварителна информация, тъй като ако се случи най-лошото с кредитоискателя в един бъдещ момент (например смърт или трайна загуба на трудоспособност, водеща до невъзможност за генериране на доходи), то поръчителите ще трябва да погасяват кредита.

Какво се случва при смърт на длъжника? Кредитополучателя, още преди да пристъпи към кандидатстване за кредит трябва да е наясно, че в случай на смърт неговият дълг първо ще бъде прехвърлен на неговите наследници. Отчасти този проблем е третиран в текстовете на някои български закони. Наследниците на починалия длъжник поемат неговите дългове независимо от това, че кредитът не е изтеглен от тях. Ако те не са в състояние да го покриват, тогава идва ред на поръчителите. Съществуват различни варианти за уреждане на тази ситуация, ако се случи разбира се, но те имат по-скоро правен характер и няма да бъдат обект на разглеждане. В случай, че поръчител попадне в такава ситуация, важното за него е да знае, че преди банката да се обърне към него, то тя трябва да е изисквала погасяване на кредита от наследниците на длъжника или от останалите поръчители ако има такива и се спазва последователността в документите където са описани те.

Малко по-горе в текста вече се спомена дохода, както на заемателя, така и на поръчителя. Както се вижда, той не е без значение. Ако доходите на кредитоискателя са недостатъчни, то кредитът няма да му бъде отпуснат. Също така, от значение е какви са доходите на поръчителя, тъй като от тях също зависи дали ще бъде одобрен от банката, респ. дали ще бъде отпуснат впоследствие кредита. За потенциалния поръчител дохода на длъжника също е от особено значение. Бъдещият поръчител трябва да получи достоверна информация за доходите и състоянието на кредитоискателя, тъй като неправилната преценка може впоследствие да доведе до неплащане от страна на длъжника и поемане на кредита от поръчителите.

Важна стъпка, особено за кредитоискателя, е преди да започне да търси поръчители да се запознае с изискванията, които предявяват банките. За тях вече стана дума и това е добра отправна точка в търсенето на подходящите поръчители. Независимо колко поръчители изисква банката, кредитоискателя трябва да е наясно с условията, на които трябва да отговарят те и по-важното – може ли да осигури такива гаранти.

Обобщавайки казаното до тук „МОИТЕ ПАРИ” синтезира своите съвети в следните няколко пункта:

На първо и най-важно място поставяме набирането на информация – както от кредитоискателите, така и от потенциалните поръчители. Информацията, която е добре да бъде на разположение вече беше разгледана в известна степен до тук без да се претендира за изчерпателност.

Второ - добре е да се проучи правната страна на въпроса и как той е уреден в българското законодателство.

На трето място, макар и тривиално е внимателното запознаване с текста на договора преди поставянето на подписа.

На следващо място, „МОИТЕ ПАРИ” препоръчва консултация с финансов консултант и/или юрист по въпросите свързани с поръчителството.

На последно, но не и по значение място е необходимостта от преодоляване на емоцията. Все пак става въпрос за пари. Пари, които не са използвани от поръчителя, но може да се наложи той да ги връща.

В заключение, за да са максимално полезни „МОИТЕ ПАРИ” предлагат на своя сайт пълно сравнение на над 130 кредитни продукта. На сайта е предоставена възможност за тяхното сравнение, като разнообразието от оферти обхваща стандартни и преференциални оферти с и без поръчители (конкретно за офертите с поръчител са представени броя, който се изисква от банките, както и детайлна информация за тях). По-пълна информация може да бъде получена на сайта на „МОИТЕ ПАРИ”.

Този път като тема на разглеждане „МОИТЕ ПАРИ” си поставя изчисляването на погасителните планове по заеми. Въпросът ще бъде разглеждан принципно, т.е. няма да се прави разлика между кредит (потребителски или ипотечен) и лизинг. Мотив за това е, че лизингът е вид кредитиране, разбира се със своите особености, но в своята същност притежава всички характерни черти на кредита. Разглеждането на въпроса за начина на изчисляване на погасителния план е предизвикано от влиянието, което това оказва върху размера на погасителната вноска. Принципно при съставянето на погасителния план, изчисляването на месечната вноска може да бъде заложено по два начина. Първи - ако вноската се внася към началото на месеца и втори – когато вноската се внася към края на месеца. Следва да се уточни, че под месец се има предвид период от 30 дни, а не календарен месец. Това уточнение се налага от факта, че много рядко се случва договор за кредит да бъде сключен на първо число от месеца и така да има съвпадение с календарния месец. За да е по-ясно нека предположим, че кредитът е сключен например на 15 Януари. Периодът 15 Януари – 15 Февруари е месецът, за който става дума по-горе. В този случай, началото на месеца е 15-то число на текущия месец, а края 14-то на следващия.

Нека се върнем към начина на изчисляване на месечната вноска. Ще разгледаме схема отнасяща се за кредит с равни месечни вноски. При кредит с намаляващи вноски, методологията на изчисление на вноските е различна и няма отношение към разглеждания случай.

При внасянето й в началото на месеца, длъжникът покрива веднага своето задължение и повече не разполага с тази сума пари. Обратен е случаят, когато вноската се прави към края на месеца. В този случай, длъжникът получава известна „отсрочка” за погасяване на вноската, като му се предоставя възможността това да стане в края на месеца. През този период той разполага с тази сума, респ. кредитиращата институция не я получава, като приход. Разбира се за тази отсрочка се заплаща лихва и тя е равна на лихвата по кредита.

Именно от тази гледна точка се оформят и двата начина на изчисляване на месечната вноска. За да подкрепим разсъжденията с конкретни стойности ще разгледаме прост пример. Нека вземем кредит/лизинг за сума от 5000 лв., срок 5 г. (60 месеца) и лихва 10%. При така зададените параметри размерът на месечната вноска има следния вид: При внасяне в началото на месеца – 105.36 лв. и 6321.60 лв. общо изплатени вноски; при внасяне в края на месеца – 106.24 лв. и 6374.40 лв. общо изплатени вноски. Очевидно е, че разлика в размера на месечната вноска има, макар и незначителна - 0.88 лв. по-малко, когато се внася в началото на месеца. Тази разлика резултира и върху размера на общо изплатените вноски, които са с 52.80 лв. по-малко за целия срок. Разликите не са големи, но все пак съществуват. Друг остава въпроса, че с нарастване на срока и сумата на кредита тази разлика ще е все по-висока.

Целта на всичко казано до тук е да се представят два от основните (принципни) начина на изчисляване на месечна вноска по кредит. Практика е кредитиращите институции да изчисляват погасителните вноски, като използват метода за плащане към края на месеца. В това няма нищо нередно. Логично е така да се съставя погасителния план, тъй като първата месечна вноска не се изисква при сключването на договора. Такава е поне практиката при банките. По-важно в случая е дали вноските се изискват наистина в края на месеца при условие, че погасителния план е съставен така. Неприятен е моментът ако месечната вноска се изисква в началото на месеца, а погасителния план е съставен по метода за плащане в края. В този случай длъжникът пропуска възможността да се възползва от по-ниска месечна вноска, като в същото време заплаща лихва по сума, която не ползва в действителност.

„МОИТЕ ПАРИ” няма за цел да отправя каквито и да е критики към конкретни кредитиращи институции, а по-скоро да обърне внимание на потенциалните и настоящите заематели по отношение на тези детайли. Като съвет в тази посока към бъдещите кредитоискатели е още преди подписването на договора за кредит да се проверят и уточнят посочените подробности. Освен това, при кандидатстване за кредит някои банки предоставят възможност на кредитоискателя сам да избере дата на внасяне на вноската сред няколко предложени му от банката. Както се видя по-горе, няма съществена разлика как е съставен погасителният план. В тази връзка може да се каже, че е „по-удобно” месечната вноска да се внася в края на месеца, тъй като до тогава длъжникът разполага със сумата и ако се наложи може да използва част от нея за други нужди. Така се преодолява неудобството сумата за месечната вноска да бъде набрана до началото на месеца. Всички знаем, че това не винаги е лесно.

Повече информация за актуалните оферти на банките и лизинговите компании можете да откриете на сайта на „МОИТЕ ПАРИ”. Там са поместени над 130 оферти за кредитни продукти и над 170 оферти за автокредити и автолизинги. На разположение на посетителите на сайта са и удобни лизингов и кредитен калкулатор за изчисляване на истинската цена на кредитите, а именно Годишния Процент на Разходите, както и погасителните им планове при различни параметри.

Така поставеният въпрос е един от многото, които търсят своя отговор. Отговори могат да бъдат дадени много и най-различни в зависимост от това как всеки гледа на въпроса. Многократно в публикации на „МОИТЕ ПАРИ” е ставало, а и ще става въпрос за кредитите, като са разглеждани различни техни детайли и особености. За повечето особености по кредитите под една или друга форма вече е ставало дума, но до този момент почти нищо не е споменавано за връзката на месечните вноски и срока на кредита.

Както е известно, кредитът се състои от няколко компонента, като един от тях е срока. Всъщност той е ключов компонент, тъй като от него пряко зависи какъв ще е размерът на вноските. Разглеждайки кредита от такава гледна точка, можем дори да кажем, че размера на лихвата и сумата нямат такова значение, каквото има срока по отношение на месечните вноски. Естествено е всеки да има свое виждане и свое мнение по този въпрос и така е редно.

За да бъдат улеснени и нагледни разсъжденията, „МОИТЕ ПАРИ” разгледа потребителски кредит с поръчител за сума от 7000 лв. при три различни срока на изплащане – 1 г., 3 г. и 6 г.. Смисълът на разглеждането на тези три срока се крие в желанието ни да разкрием какво се случва с погасителните вноски в зависимост от това дали кредита е краткосрочен, средносрочен или дългосрочен. Избора именно на тези срокове е продиктувано и от друго съображение – посочените периоди в най-голяма степен са представителни за типовете кредит (краткосрочен, средносрочен, дългосрочен).

Вероятно голяма част от хората ще решат, че най-добрият вариант за изплащането на кредита е при възможно най-дългия срок. За да счита така, вероятно всеки си има своите основания. Едно такова например може да е, че колкото е по-дълъг срока, толкова по-малки са месечните вноски. Ако обърнем поглед към предложената таблица, всеки ще забележи, че това абсолютно е така. Причината да са по-ниски месечните вноски е съвсем проста и тя е очевидна - размера на Годишния Процент на Разходите (ГПР) намалява с нарастването на срока. ГПР е един от основите фактори определящи цената на кредита и в случая от него също зависи размера на месечната вноска. Намаляването на ГПР се корени в неговата същност и изчисление. Като разход той включва в себе си освен договорената лихва и всички такси и комисионни свързани с отпускането и управлението на кредита. Колкото е по-голям срока на кредита, толкова по-нисък е ГПР, тъй като размера му се разпределя върху по-голям период от време и така той относително намалява.

Месечната вноска, като разход за всеки кредитополучател оказва своето влияние върху бюджета му. В тази връзка може да се счита, че тя в голяма степен е водещ критерий при избора на оферта. Съвсем нормално и очаквано е всеки да търси възможно най-ниския разход, който да натоварва в минимална степен бюджета му, поради което препоръчването на дадена оферта е крайно субективно. В същото време, от сравнението се наблюдава нещо също любопитно – въпреки че ГПР намалява, респ. месечните вноски, то общо изплатените лихви и такси растат. За този факт също си има логично обяснение. От чисто математическа гледна точка, това се получава така, тъй като броят на вноските нараства с нарастване на срока. Считам, че за всеки е ясно, че при едногодишен срок на кредита броят на вноските е 12, а при шестгодишен например е 72. Чрез няколко прости математически изчисления може лесно да се види, че общо изплатените лихви и такси в този случай нарастват с 1741.03 лв

В заключение, съветът на „МОИТЕ ПАРИ” е да се избира възможно най-краткия срок, който е възможен, разбира се ако по-високата месечна вноска не представлява проблем за кредитоискателя. Изборът на по-дълъг срок крие и известни рискове, както за заемателя, така и за банката. Колкото е по-дълъг срокът на кредита, толкова повече нараства риска от неплатежоспособност на заемателя, т.е. казано с други думи – все по-трудно става предвиждането на доходите му в дългосрочен план. За този риск банките са намерили известно разрешение, като например увеличават броя на поръчителите, но възниква въпроса „Какво се случва с кредитополучателя, как той се защитава от този риск?”. Отговорът не е много приятен – почти никак.

Да приемем, че даден заемател е получил кредит за дълъг период от време, тъй като месечните вноски в този случай са най-ниски. Ако в средата на срока той изпадне в незавидната ситуация да не може да си погасява кредита, тогава той се поема от поръчителите или по-лошия вариант – ако няма поръчители, се пристъпва към събиране на вземанията по ред установен и приет от банката. Това разбира се е твърде крайна мярка, която може да бъде избегната чрез предоговаряне на кредита например. Какво се оказва в тази случай? Стремейки се към възможно най-ниската вноска, човек може да изпадне в състояние да заплати значително по-висока цена в случай, че се озове в някоя от горните ситуации.

Разбира се, това в никакъв случай не означава, че търсенето на кредит с ниски месечни вноски е погрешно – напротив, това е една от малкото алтернативи на кредитоискатели с по-ниски доходи. Независимо от това те също имат право да кандидатстват за кредити, като всеки друг гражданин. Това е тяхно право и равнопоставеността изисква тези хора също да имат достъп до финансиране. Съобразявйки се със своите доходи, като единствена алтернатива за тях се очертава дългосрочен кредит, въпреки всички рискове, които носи той.

Категорична препоръка за това кой е най-удачният вариант за срок на кредита не би било коректно да се дава, тъй като това е твърде субективно виждане и решение на всеки кредитоискател. „МОИТЕ ПАРИ” се опитва да представи алтернативите от различни гледни точки, като разкрива предимствата и потенциалните рискове при различни случаи. За да е в помощ на заинтересуваните, сайта на „МОИТЕ ПАРИ” предлага пълно сравнение на кредитите предлагани от банките на нашия пазар, като предоставя възможност за детайлно разглеждане на условията по тях, както и за директно кандидатстване през сайта.