Какво е финансово здраве и... защо "подсмърчаме"?

За да бъде човек добре, да бъде спокоен и щастлив, да се радва на живота му трябват три вида здраве – ФИЗИЧЕСКО, ПСИХИЧЕСКО И ФИНАНСОВО. Първите две ще оставя за лекарите – специалисти и психолозите. Здравото ни финансово състояние ще илюстрирам така:
 

Или това е нашата защитна крепост.

Започваме да си строим къща и първо отливаме основите. За нашите финанси това са парите ни „под ръка”, т.е. спестяванията ни в банките под формата на разплащателни, спестовни сметки и срочни депозити. Обикновено това са непохарчените през месеца пари и те служат за покриване на внезапно появили се потребности – ако останем временно без работа, ремонт в къщи, смяна на ел.уреди, нова кола, почивка или хобита.

Когато вече сме стъпили здраво можем да построим стълбата на нашата къща на сигурността. Стъпало по стъпало мислим и за допълнителен доход. Това са парите, които можем да „забравим” за по-дълго време и да инвестираме, т.е. да ги „похарчим” за активи, които ще ни донесат допълнителен приход в бъдеще. Това са ценни книжа, акции, различни видове инвестиционни фондове, недвижими имоти, предмети на изкуството. Обикновено тава са парите, които ще ни помогнат да изучим децата си например или да сбъднем бленувана мечта.

Хубаво е когато имаме мечти и идеи. В повечето случаи за осъществяването им ни трябват и допълнителни средства, които не сме предвидили от рано и тогава прибягваме до финансиране от банка и теглим кредит, за да завършим нашия защитен дом.

Нестабилни, изплашени и притиснати от проблемна ситуация или водени от желанието да потребяваме СЕГА пренебрегваме тези важни стъпки и постъпваме емоционално и прибързано. Първо търсим пари от банката, в повечето случаи и на всяка цена. Готови сме да представим пред банката дори нереални документи за доказване на нашата платежоспособност. Голяма част от нас си казват „сега да ги взема, пък после ще връщам” без ясна представа от къде ще се вземат после. След като вземем парите, едва тогава спокойни, отделяме време да си прочетем договорите и да видим дали разбираме написаното в тях. В някои случаи даже не си ги и четем или им обръщаме внимание едва когато ни повишат едностранно вноските, изпаднем в затруднение и се наложи да търсим правата си. И сега? Пак ни трябват пари. От къде? И отново търсим кредит. И така докато ние искаме, а фирмите за кредити дават. Стигаме до там, че вноските вече са по-големи от приходите ни и вече никой не дава. При добро стечение на обстоятелствата някои започваме втора и трета работа или търсим реализация в чужбина, но отново парите отиват в банката, за нас не остава. Посягаме към спестяванията си, ако ги има разбира се, или започваме да взимаме от близките и изчерпваме и техните запаси… и до безкрай.

Уважаеми кредитополучатели, кредита е сладкия сироп за кашлица, но той води до безсъние. В крайна сметка когато се „задъхате” с месечните си вноски по-добре търсете диалог с банката и намерете разумно решение на проблема си. И колкото по-скоро и навреме го направите, толкова по-добре. Не чакайте фирми за събиране на вземания и съдия изпълнители да почукат на вратата ви и да ви уведомят за размера на задълженията ви. Нов кредит и свръхзадлъжнялост се „лекуват” трудно.