Български банков сектор 2025: стабилност, ръст и подготовка за еврото

Макар окончателните данни за 2025 г. да се публикуват в началото на 2026 г., още сега може да се направи сравнително точен обзор на годината. Причината е проста – през последните месеци не се очакват съществени промени в тенденциите, които вече ясно се очертаха в банковия сектор.

2025 г. се оказа една от по-силните години за банките в България. Секторът запази стабилността си, кредитната активност остана висока, а подготовката за въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. постепенно се превърна в основен оперативен приоритет. Всичко това се случва на фона на по-слаб глобален икономически растеж и поредна година с политическа несигурност у нас.

Икономическата среда обаче даде стабилна основа. По данни на НСИ брутният вътрешен продукт на страната нарасна с 3,2% през третото тримесечие на 2025 г., като основният принос дойде от крайното потребление. Само за година то отчете реален ръст от 9,5%, подкрепено от увеличаващите се доходи и ниската безработица. Средната работна заплата се повиши с близо 12% спрямо предходната година – фактор, който директно се отрази върху търсенето на банково финансиране. 

Деян Василев, изпълнителен директор и основател на сайта MoitePari и Кредитланд обобщи изминалата година така: „2025 беше белязана от няколко големи тенденции, които диктуваха динамиката в жилищното кредитиране, а оттам и на имотния пазар. На първо място, очакваното влизане в еврозоната от 01.01.2026 закотви очакванията за ръст на цените на имотите. Това очакване беше подпомогнато и от рекордно ниските лихви по жилищните кредити. През 2025 ниските лихви бяха следствие на динамичния ръст на привлечния ресурс в банките, ръста на доходите, рекордно ниската безработица и стремежа към закупуване на качествени жилища в големите градове на страната.“

Иван Стойков, старши финансов анализатор в портала MoitePari.bg сподели, че 2025 г. ще бъде запомнена с устойчивия ръст на кредитирането, водено основно от жилищните заеми, както и с продължаващото увеличаване на привлечения ресурс в банковата система. Общият фактор зад тези процеси бяха трайно ниските лихви – те стимулираха отпускането на кредити и не възпряха спестяванията на домакинствата и бизнеса.

Обемът на кредитите за домакинства надхвърли 55 млрд. лв., а спестяванията продължиха да нарастват, въпреки лихвите около нулата – над 100 млрд. лв. при домакинствата и над 50 млрд. лв. при фирмите. Очакваното приемане на еврото от 1 януари 2026 г. допълнително засили интереса към инвестиции в имоти и ускори пренасочването на левови средства към банките, което ускори ръста на привлечения ресурс.

В обобщение, 2025 г. затвърди доверието в банковата система, позитивните очаквания за доходите и вярата в имотния пазар. Годината постави край на един важен етап от икономическата история на България и постави също толкова важна отправна точка, спрямо която ще се оценяваме развитието на банковия сектор и икономиката ни през 2026-та г.

Финансови резултати: печалба с по-умерен ръст

Банковата система запази високата си рентабилност, макар темповете на растеж да започнаха постепенно да се нормализират след изключително силните предходни години. Към 30 септември 2025 г. общите активи на банките достигнаха 210,1 млрд. лв., което представлява тримесечен ръст от малко над 4%.

Нетната печалба за първите девет месеца на годината възлезе на 2,83 млрд. лв. – увеличение от 3,9% на годишна база. Основният източник на този резултат, както и досега, остава нетният лихвен доход. Към края на септември той достигна 4,17 млрд. лв., което е умерено, но устойчиво увеличение спрямо същия период на 2024 г. Накратко казано търговските банки продължават да реализират печалбата си основно благодарение на устойчивото кредитиране. 

Разбира се, неизменно възниква и въпросът за приходите от такси. Нетният доход от такси и комисиони за банковия сектор достигна 1,30 млрд. лв. към края на третото тримесечие, като нарастването на годишна база е близо 10%. Това ясно показва, че таксовите приходи продължават да имат все по-съществен принос към общата рентабилност на банките.

Концентрацията в сектора остава висока – петте най-големи банки държат близо 77% от общите активи, което затвърждава доминиращата им роля на пазара.

Кредитиране: жилищните заеми продължават да водят

Кредитирането остана основният двигател на растежа и през 2025 г. Най-динамично се развива сегментът на жилищните кредити. Към края на октомври обемът им достигна 31,5 млрд. лв., което означава близо 28% ръст на годишна база.

Лихвените нива по ипотеките продължиха да са сред най-ниските в Европейския съюз. България отново се нареди на второ място след Малта по този показател, като средната лихва по жилищните кредити остана под 2,5%. Именно това, в комбинация с нарастващите доходи и очакванията за въвеждане на еврото, поддържа силното търсене на нови заеми.

Петър Илиев, директор обучения и качество в Creditland коментира годината в сектора: “Свидетели сме на поредна много силна година в ипотечното кредитиране. Лихвите останаха на ниските си нива от предишните няколко години, а най-големите банки продължиха ожесточено да се конкурират за платежоспособни клиенти. Интересът на купувачите на жилища се засили в очакване на скок на цените на имотите след влизане в еврозоната. Средният размер на ипотечния кредит продължи да расте заедно с цените на имотите в големите градове.”

При потребителските кредити картината е по-умерена, но също стабилна. Към края на октомври заемите за текущо потребление достигнаха 21,16 млрд. лв., което е ръст от 13,6% на годишна база. Средният лихвен процент по тези кредити се задържа около 9%.

Общият обем на кредитите за неправителствения сектор – домакинства и фирми – нарасна до 115,7 млрд. лв., или с малко над 15% за година.

Недвижими имоти: силна година преди еврото

Имотният пазар през 2025 г. беше изключително активен. Ниските лихви по ипотечните кредити, очакванията за приемане на еврото и ръстът на доходите създадоха условия за силно търсене и ускорено поскъпване на жилищата.

По данни на НСИ още през първото тримесечие цените на жилищата се повишиха с 15,1% на годишна база, а през второто тримесечие ръстът достигна 15,5%. За цялата 2025 г. прогнозите са за поскъпване до около 18%, което нарежда България сред страните с най-бързо нарастващи цени на имотите в ЕС.

Последна година преди еврото

2025 г. беше и последната пълна година преди очакваното въвеждане на еврото. Това постави пред банките редица организационни и технологични задачи – от адаптиране на системите до подготовка на клиентите за предстоящата промяна. Всички тези процеси протекоха на фона на стабилна банкова система, което дава добра основа за прехода към единната валута.