Интервю на Деян Василев, изпълнителен директор на Кредитланд за monitor.bg

Eдин от десет души у нас, решил да тегли кредит или вече взел заем, прибягва до услугите на кредитен консултант. Това показват данни на Асоциацията на кредитните посредници в България (АКПБ), съобщи за „Монитор“ председателят й Деян Василев. През 2018 г. 8-10% от българите са се съветвали с консултанти.

„Това далеч не е лош старт“, коментира той. Според него този модел е толериран от банките, на които не им се налага да държат на заплата посредник и съответно спестяват разходи.

Пазарният дял на кредитните посредници у нас бележи устойчиво нарастване през последните години. „Ако преди година хората ходеха до няколко банки за оферти, сега това, че кредитните посредници, особено необвързаните, работят с 5-10 банки, много помага“, заяви Василев. Според него в предишни години кредитните консултанти са имали пазарен дял под 5%. Днес той е нараснал, а прогнозите са след 4 години да стигне 30-40%, както е в много страни от Централна Европа като Унгария, Чехия, Словакия, дори в Западна Европа. За Унгария и Чехия процентът е съответно 40 и 50, тоест всеки втори клиент използва безплатните услуги на посредник, които по-късно те препоръчват на свои познати каза Василев. На въпрос за какъв вид кредит търсим помощ най-често Василев каза, че и при ипотеките, и при потребителските кредити интересът расте. „Някои от запитванията са свързани с рефинансиране, а по-малка част с предоговаряне“, уточни още експертът. „На последно място е консолидирането на задължения в случай, когато клиент има кредитна карта с лимит или бърз кредит и иска да намали вноските. „Имаме клиенти, които идват да си консолидират задълженията в един кредит с по-дълъг срок, но с по-малка вноска“, обясни Василев.

Не знаете кой жилищен кредит да изберете? Заявете безплатна консултация за жилищни и ипотечни кредити от банкови институции.

На въпрос дали е добре да се съветваме преди или след изтеглена сума, Василев отговори, че е най-добре да се търси съвет предварително.

„Ако дадено семейство иска да купи жилище, необходимо е да се направи консултация, преди да започне търсенето“, каза той. „Тя ще помогне да се ориентира какъв кредит и в какъв размер ще може да се тегли на база доходи, на база имот – дали е извън София, в който случай някои банки намаляват оценката и дават максимум 85% от нея. Колкото по-рано човек направи консултация, особено за ипотеки, толкова по-спокоен е той“, завърши Василев.

По думите му други пък идват в по-напреднал етап на сделката, бързат и получават най-бързите оферти, които невинаги са най-изгодни. Има и клиенти, които са с по 4-5 кредита, за да покрият някакви нужди. Други са с по 20 бързи кредита, които са рефинансирани един с друг. „Затова консултирането с кредитен експерт трябва да се направи рано и да няма просрочване или лоша кредитна история“, препоръча още Василев. Той напомни, че тя се вижда в централния кредитен регистър на БНБ. „Ако имам неплащани кредити от 3 месеца и се чудя как да ги обединя, то тогава вече е твърде късно и банките не финансират хора с текущи просрочки“, предупреди шефът на асоциацията. Някои банки пък не финансират изобщо клиенти, ако е имало просрочване за последните 2-3 години.

Не повече от 40% от текущите доходи трябва да отиват за кредити, защото по-голямото задлъжняване води до по-високи вноски и рисковете за домакинството нарастват. Средният жилищен кредит за страната е 110-115 хил. лв. За потребителски кредит средната сума е 20 хил. лв., но има банки, които отпускат 50-60 хил. лв., като така някои успяват да си купят жилище, стига да имат по-високо самоучастие, продават друг имот или имат спестявания.

Най-често допусканите грешки са, че клиентите често пъти надценяват възможността за кредит и сумата, която могат да изтеглят. При закупуването на жилище някои търсят прекалено голям процент на финансиране от банката. „Ако трябва да вземе апартамент за 100 хил. евро, клиентът търси кредит на същата сума и това води до голяма месечна вноска и по-високо задлъжняване – колкото по-голямо е самоучастието на клиента, примерно 15-25%, толкова по-добра оферта може да вземе за ипотеката“, каза Василев.

Хубаво е клиентите да имат спестени пари и да не сключват предварителен договор, преди да са се уверили, че имат шанс да получат финансиране, за да не изтече срокът, да трябва предоговаряне и целият процес да се случи „на пожар“. Друг проблем, свързан донякъде със сивата икономика, е, че част от клиентите, които са собственици на фирми, не си изплащат целите заплати или дивиденти. „Банката гледа официално колко е доходът за предната година - колкото по-добър доход има човек, толкова по-ниска лихва може да получи“, поясни Василев. Той даде пример с клиенти, при които се дават преки насоки как да влязат в режим „дивиденти“, за да може след 6 месеца банките да ги одобрят и да им дадат топоферта. Ако това се направи в последния момент, не може да си изпълни целите.

Обикновено най-силните сезони за ипотеки са пролетта и есента.

Тази година и август е бил силен.

Една ипотечна сделка обикновено се приключва за около 3 месеца, като това включва процеса от обаждането на клиента до тегленето на кредита. Понякога се случва клиентът все още да търси имот, но вече да е минал през консултация. За потребителските кредити най-силен сезон е лятото, защото е сезонът на почивките. „Не препоръчваме на клиенти да теглят кредити, за да ходят на отпуска, защото после излиза солено“, каза шефът на АКПБ.

Обикаляме по 3 работни дни за оферти от банки

Без кредитен консултант намирането на изгодна оферта от банка би ни отнело поне 3 работни дни. Това са между 15-20 ч. „Човек трудно може да накара всеки банков служител да не го подвежда и да му покаже скритите камъни, докато при консултантите трябва около час за избора на топ 3 оферти според неговия профил“, допълни шефът на АКПБ.

Друг риск е, че клиентът може да отиде при неправилната банка и да получи предложения например с лихва от 3.5% до 4%, а в момента за него другаде да може да има оферта за 2.8-2.9%. „Ако е сам човек, то той пак не е сигурен дали е налучкал офертите – застраховка „Живот“ включена ли е, каква е плаващата лихва - различните клиенти ценят различни аспекти“, коментира Василев. Например ако редовен платец иска да купи кола за 5000 лв. и до 3 години може да погаси сумата, то такъв клиент няма да има голямо спестяване при сравнени оферти. За клиент, който има голям жилищен кредит за 100 хил. лв. за 20 години обаче, положението е различно, дори да има само половин процент е по-добра лихва. „Половин процент на 100 хил. лв. е 500 лв. годишно, или за 20 години това са 10 хил. лв. спестени“, завърши Василев.

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ>>>

Каква вноска по ипотечен кредит мога да си позволя?