Новини
Анализ от проучване на MoitePari.bg за ипотечни кредити
Познатата банка и лихвата предопределят избора на жилищен кредит. Повечето ползващи ипотечен кредит не са запознати с начина на формиране на лихвата.
Пълен анализ на проведената през м. март 2014 онлайн анкета за ипотечни кредити сред 1394 от потребителите на MoitePari.bg
Жилищните и ипотечни кредити добиха особено висока популярност през последните 10 г. Почти няма домакинство, което да не ползва някакъв кредит, в т.ч. жилищен и/или ипотечен. Бумът на строителството на нови жилища и традиционно заложеният стремеж на българина да притежава собствено такова, логично доведоха до ръст на търсенето на кредити за тази цел. Това даде нов тласък на кредитиране, което допреди това беше много по-слабо популярно. Голям брой граждани и домакинства се възползваха от новите възможности и получиха финансиране срещу ипотека. За жалост настъпи световна финансова криза, която преобрази не само банковия сектор, но и цели икономики, като постави нови икономически условия на развитие на страните като цяло и на кредитирането в частност. Тези промени, разбира се, не останаха встрани от кредитополучателите. Тъкмо напротив, те първи усетиха ефектите на кризата и носят техния отпечатък.
Каква е оценката на кредитополучателите за ползваните от тях кредити, за взаимоотношенията им с кредиторите, техните впечатления и препоръки, бяха само малка част от онлайн проучването на www.MoitePari.bg, проведено в периода 15-31.03.2014 г. сред 1394 абоната на портала. 504 от тях (36%) дадоха отговор, че ползват в момента жилищен/ипотечен кредит, а 64% не ползват такъв. 372 от неползващите кредит (42%) биха желали да ползват такъв, а останалите 518 анкетирани (58%) не възнамеряват да ползват.
ПОЛЗВАЩИ КРЕДИТ
Профил
56% от анкетираните са жени, а 44% - мъже. Възрастта на анкетираните е в широката граница от 30 до 55 г. Те са с висше образование (72%), предимно семейни (65%) с едно дете (32%) или без деца (28%). В домакинството обикновено няма деца под 18 г. (46%) или е само едно дете (32%).
Ползващите жилищен/ипотечен кредит ползват такъв от над 5 г. (69%), 16% са тези, които посочват срок между 3 и 5 години. Семейният доход на домакинството се разполага в диапазона от 500 до 2 000 лв., като лек превес има групата анкетирани със семеен доход 1 000 - 1 500 лв.
Задължителните застраховки „Живот“ и „Имот“ са най-често ползваните допълните продукти към кредита. 56% от далите отговор на въпроса какъв допълнителен продукт ползват, посочват застраховка „Имот“. 37% от отговорилите ползват другата застраховка.
Анкетираните живеят предимно големите административни центрове София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе.
Избор на оферта
Покупката на жилище е една от най-важните стъпки в живота на българина и желанието му за придобиване на собствено жилище все още е типична черта в неговия начин на живот. Стремежът към жилище, което да удовлетворява жилищни нужди и в същото време да е лична собственост, е ясно изразен и в резултатите от анкетата. Целта на 71% от отговорилите на въпроса, защо са закупили жилище посочват, че това е, за да живеят в него. Алтернативата за отдаване на имота под наем също е добре застъпена, макар и в процентно изражение да е далеч от покупката с цел да се живее в жилището. От далите отговор, 14% са закупили жилище с инвестиционна цел.
Проучването и изборът на оферта са сред най-важните стъпки преди да се пристъпи към кандидатстване за кредита. В тази посока резултатите от анкетата показват ясно очертано състояние. 55% от далите отговор на въпроса как са избрали финансиралата ги институция посочват, че това е станало на база посещения на клонове и офиси на различни кредитори. Друга популярна, все още, практика е консултирането с познати и приятели. От тази възможност са се възползвали 27% от далите отговор за своя избор.
На въпрос за срочността на кредита 25% от далите отговор посочват срок 15-20 г. Почти поравно (около 22% от далите отговор) посочват срок съответно 20-25 г. и 25-30 г.
Изборът на оферта все още се предопределя от първичните компоненти, които определят цената на кредита. Въпреки, че вече повече от 5 години усилено се говори за ГПР, дори закон изисква неговото изчисляване и представяне като цена на кредита, показателят остава сравнително непознат и неизползван. При избор на оферта той остава едва на четвърто място като критерий, който предопределя решението. Само 23% от далите отговор на въпроса кое е било водещо при избора на офертата, посочват ГПР. Водещо при избор на оферта остава изгодната лихва (за 36% от далите отговор), дадена промоция (27%) и доверието в голяма и позната банка (26%). Вниманието основно към лихвата се допълва и от мнението на анкетираните, че тя, като компонент, по който избират кредит, е висока и би могло да се подобри. Така считат 80% от далите отговор на въпрос кои параметри по кредита могат да се подобрят.
Предвид по-изгодните условия по кредити в евро, повечето анкетирани ползват кредит именно в тази валута (54% от далите отговор). 40% са тези, които са посочили, че техният кредит е в лева. Тенденциите през последните години лихвите по кредити в лева и евро да се доближават като размер, дори изравняват, правят левовите кредити все по предпочитани и процентът заематели възползвали се от кредит в националната валута, расте.
28% от далите отговор на този въпроса кое е предопределило изборът на валута посочват, че са се възползвали от препоръката на кредитен консултант, познат или на служител на кредитора.
На трето място, 22% от отговорилите, са предпочели дадената валута за своя кредит, защото в нея получават работната си заплата.
Лихвени условия
Любопитен факт е, че на въпрос какви са лихвените условия по кредита, 44% от далите отговор посочват, че тя е фиксирана за целия срок на кредита. Практиката показва, че подобни лихви се предлагат само за определен срок от кредита. Предвид тази специфика, резултатите са изненадващи. 32% от далите отговор на въпроса посочват, че тяхната лихва е плаваща за целия период, което е и класическа форма на предложение за кредит.
Друг любопитен момент, свързан с лихвите, е този, че анкетираните на практика не знаят как е формирана тя по техния кредит (46% от отговорилите на такъв въпрос). 21% посочват, че тя е формирана по формулата БЛП + фиксирана надбавка. Предвид възприетата от банките практика за формиране на лихвите по този начин, особено в началото на финансовата криза, посоченият резултат не е изненадващ. Лихви, обвързани с пазарен индекс, имат само 10% от далите отговор на този въпрос като тенденцията за формиране на лихвите по този начин се развива и ще се утвърди с промените в Закона за потребителския кредит.
Като водещ критерий при избор на оферта, запитани анкетираните каква е тя по кредита им в момента, 15% от далите отговор посочват размер между 6.50% и 7%. Лихвите в диапазона 7-8% сумарно заемат малко над 25% от отговорите, като са разпределени поравно тези от 7% до 7.50% и от 7.50% до 8%.
Като измерител на общата цена на кредита, ГПР за съжаление присъства основно в отрицателните отговори на въпрос какъв е неговия размер по текущия кредит. 14% от далите отговор посочват, че не са обръщали внимание. За тази група наличието и размера на ГПР вероятно не предизвиква интерес, поради което не му отделят нужното внимание. 29% от далите отговор на този въпрос, обаче, отговарят, че не го помнят, но все пак го има записан в договора. Като преобладаващ отговор е обнадеждаващ, което е сигнал за тези кредитори, че изпълняват коректно предписанията в законодателството. От друга страна 11% от далите отговор посочват, че не знаят размера на ГПР, защото не им е бил посочен при кандидатстването за кредит. Тези, които са запознати с размера на ГПР по своя кредит го определят или като висок (33% от отговорилите), или като много висок (26% от отговорилите),.
Задлъжнялост и обслужване на кредита
Задлъжнялостта на анкетираните е в границите на 25 000 до 75 000 лв. Това посочват 54% от далите отговор на въпроса за размера на кредита, който са усвоили. Прави впечатление също така, че 4% от далите отговор са усвоили кредити между 150 000 и 200 000 лв. и в същото време почти същия процент (3% от далите отговор) са получили значително по-голям кредит – над 250 000 лв.
Резултатите от анкетата показват, че кредитоискателите се възползват от максималното финансиране, което могат да постигнат. За 44% от далите отговор на въпроса каква част от стойността на ипотекирания имот е бил размерът на кредита, финансирането е било в границите на 70-90%, като превес има финансирането до 80% (25% от далите отговор).
Въпреки общата оценка, че жилищните/ипотечни кредити са скъпи, 67% от далите отговор на въпрос дали са допускали просрочия, отговарят негативно. 16% от отговорите сочат просрочия до 1 месец, което на практика е редовно обслужван кредит. Такъв е и процентът сумарно на всички, които са посочили просрочия над 1 месец, т.нар. „проблемни” кредити.
Далите отговор на въпроса за размера на вноската формират диапазон от 300 до 500 лв. като сумарно формират 30% от всички отговори. Следващата голяма група са кредитите с месечни вноски в диапазона 500 - 700 лв. (23% от отговорилите).
Въпреки трудностите понякога един подобен кредит да бъде обслужван, кредитополучателите все пак са обнадеждени, че дори и при временни затруднения, те ще се справят с обслужването му. Така считат 34% от далите отговор на такъв въпрос. 26%, пък, са убедени, че няма да имат затруднения с обслужването на кредита, защото определят своите доходи като стабилни. 17% са тези, които очакват по-сериозни затруднения с обслужването на кредита.
Промените в Закона за потребителския кредит, приети на 09.04.2014 г., няма да повлияят на най-малко 29% от анкетираните, ползващи вече жилищен кредит. Те не планират рефинансиране изобщо или нямат такава възможност.
Свободни отговори
В коментарите на анкетираните прозира разочарование и загуба на доверие в кредитиращата институция. Те вече не приемат банките като техен партньор, а като институции, които ги грабят. Най-често срещаните коментари са в следните посоки:
• Прекалено голямата свобода на банките да променят условията по продукти, с минимално зачитане на мнението на клиента
• Високи лихви и такси
• Многократно повишаване на лихвите
• Едностранна промяна на условията
• Некоректност от страна на банките при представяне на условията по кредита и реалността на практика – различна лихва, допълнителни такси
• Липса на диалог между банка и клиент
Анкетираните изразяват съжаление за взетия кредит и решимост никога повече или само в краен случай да кандидатстват за нов.
НЕПОЛЗВАЩИ, НО ЖЕЛАЕЩИ
Профил
57% от анкетираните са жени, а 43% - мъже. Възрастта на анкетираните е в широката граница от 25 до 50 г. Те са с висше образование (68%), предимно семейни (54%) с едно дете (31%) или без деца (27%). В семейството обикновено няма деца под 18 г. (50%) или е само едно дете (31%). Семейният доход на домакинството се разполага в диапазона от 500 до 2 000 лв., като лек превес има групата анкетирани със семеен доход 1 000-1 500 лв. Анкетираните възнамеряват да предприемат стъпки по кандидатстване за кредит в рамките на 1 година. Най-голям е делът на тези, които планират тези стъпки до 3 месеца (28% от далите отговор на въпроса кога възнамеряват да кандидатстват за кредит). 19% възнамеряват да направят това в рамките на 7-12%, а 17% между 4 и 6 месеца.
На въпрос какъв банков продукт ползват, 53% от отговорилите посочват дебитна карта. С голяма популярност се характеризират и кредитната карта (38%), потребителския кредит (37%) и Интернет банкирането (36%).
Анкетираните живеят предимно големите административни центрове София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе.
Избор на оферта
Стремежът към жилище, което да удовлетворява жилищни нужди и в същото време да е лична собственост, е ясно изразен и сред тези, които все още не ползват кредит, но имат такова намерение. 72% от отговорилите на въпроса с каква цел биха закупили жилище посочват, че това би било, за да живеят в него. Алтернативата за отдаване на имота под наем също представлява интерес. От далите отговор, 13% биха закупили жилище с инвестиционна цел.
При проучването и изборът на оферта, неползващите жилищен/ипотечен кредит показват сходен на ползващите кредит подход. 63% от далите отговор на въпроса как биха избрали кредитната институция също биха заложили на посещения на клонове и офиси на различни кредитори. За разлика от ползващите кредит, неползващите, обаче, поставят консултирането с познати и приятели едва на четвърто място (17%). Вместо това те предпочитат да се доверят на сравнения в Интернет (50%) или на услугите на кредитен консултант (21%).
За разлика от ползващите кредит, бъдещите клиенти на кредитиращите институции значително ограничават срока на кредита, който предпочитат. На въпрос за желания срок на кредита, 24% от далите отговор посочват 10-15 г. Близката е бройката анкетирани, които предпочитат срок 5-10 г. или 15-20 г.
Обрат в подхода и водещите критерии се наблюдава при избор на оферта. За разлика от ползващите, неползващите поставят на първо място ГПР (53% от далите отговор на такъв въпрос). Разбира се, лихвата също заема голям дял и тя е водещ фактор при избора за 50% от желаещите кредит. Като фактор с важно значение при избор на оферта се оформя и размерът на месечната вноска. Този критерий е най-важен за 33% от далите отговор. Промоцията по даден продукт запазва своето значение и макар на четвърто място, той е водещ фактор за 31% от отговорилите. С най-малко значение остава големината и известността на кредитора (17%).
Както сред ползващите, така и сред неползващите жилищен/ипотечен кредит, основното схващане е, че лихвите са високи и би могло да се подобрят. Така считат 75% от далите отговор на въпрос кои параметри по кредита считат за високи.
Тенденциите през последните години лихвите по кредити в лева и евро да се доближават като размер, дават своето отражение. Националната валута става все по-привлекателна, поради което 58% от отговорилите на въпрос за предпочитана валута, посочват именно нея.
При избор на оферта неползващите кредит биха се възползвали от допълнителен продукт към него. На въпрос какъв би бил той, 50% от отговорилите посочват застраховка „Живот“.
Лихвени условия
58% от далите отговор на въпрос за лихвените им предпочитания посочват фиксирана лихва. 19% от отговорилите не могат да преценят точно какъв вид кредит е най-удачен за тях. Анкетираните нямат конкретни предпочитания как да бъде формирана лихвата по кредита, достатъчно за тях е да е добре и ясно обяснена и да може да се прогнозира. Това е изискване за 33% от далите отговор на въпрос как биха желали да е формирана тяхната лихва. Да определи каква да бъде лихвата по кредита, 21% от далите отговор биха възложили на кредитен консултант. За 16% от отговорилите формирането на лихвата няма значение, стига тя да е изгодна, а 15% от отговорилите не могат сами да преценят как е най-добре да бъде формирана.
Задлъжнялост и обслужване на кредита
Интересът към кредити в диапазона 25 000 - 75 000 лв. е най-висок и сред неползващите жилищен/ипотечен кредит. Това посочват 59% от далите отговор на въпроса за размера на кредита, който биха желали да получат. За разлика от ползващите кредит, неползващите вместо да проявяват интерес и към значително по-големи суми, те напротив, свиват размера на предпочитаното финансиране. 17% от отговорилите предпочитат кредит до 25 000 лв.
Резултатите от анкетата сред неползващите кредит затвърждава предпочитанията на кредитоискателите да се възползват от максималното финансиране, което могат да постигнат. За 45% от далите отговор на въпроса каква част от стойността на ипотекирания имот биха желали да е размерът на кредита, отговорът е над 80%, като превес има финансирането над 90% (26% от далите отговор).
Размерът на месечна вноска, която желаещите да ползват кредит са готови да плащат съвпада с този, който вече ползващите плащат. Тя е съсредоточена основно в диапазона 300 - 500 лв. Сумарно далите отговор на въпроса за размера на вноската, която биха плащали, посочват суми в този диапазон и сумарно формират 40% от всички отговори. За разлика от ползващите кредит, тук другата голяма група е тази, която е склонна да плаща още по-малки вноски – от 200 до 300 лв. (17% от отговорилите).
По отношение очакванията на анкетираните за възможностите им да обслужват бъдещия кредит, обобщените резултати сочат оптимизъм. На въпрос как оценяват в средносрочен план (3-5 г.) възможностите си да погасяват кредита, 51% от отговорилите не очакват затруднения. Те са уверени, че техните доходи са стабилни и няма риск от трудности при обслужването на кредита. 19% от далите отговор очакват с лекота да обслужват кредита, защото очакват ръст на доходите си. Въпреки общата увереност, че ще се справят с кредита, съществува група от бъдещи кредитоискатели (20% от отговорилите), които допускат временни затруднения, с които, обаче, ще се справят.
Според резултатите от проведената анкета, нагласите по отношение промените в Закона за потребителския кредит са раздвоени. На въпрос дали промените в законодателството ще дадат възможност на повече хора да се възползват от жилищен/ипотечен кредит, 22% от далите отговор са обнадеждени, защото очакват подобряване на условията в резултат на засилената конкуренция. Други 17% също очакват положителни промени, главно поради отпадането на някои такси. Сумарно тези положителни нагласи формират 39% от всички отговори. Толкова сумарно, обаче са и скептичните очаквания. 19% от отговорилите не считат, че промените ще дадат повече шансове на повече хора да се възползват от кредит, защото отпадането на някои такси ще бъдат компенсирани от по-високи лихви. 17% от отговорилите игнорират промените в законодателството, защото свързват търсенето на кредити с икономическата обстановка. 4% от отговорилите не виждат по-голям достъп до кредити, защото очакват кредиторите да намалят процента на финансиране спрямо стойността на имота.
Свободни отговори
Високи лихви и такси
НЕПОЛЗВАЩИ, И НЕЖЕЛАЕЩИ
Профил
Анкетираните са поравно разделени по пол, като жените имат съвсем лек превес (51%). Възрастта на анкетираните е в границата от 35 до 60 г. Те са с висше образование (68%), предимно семейни (60%). Несемейните заемат дял от 19% от далите отговор на въпрос за тяхното семейно положение. Членовете на домакинството се състоят предимно от двама възрастни (32%). В домакинството на анкетираните предимно няма непълнолетни деца (62% от далите отговор на този въпрос). Семейният доход на домакинството се разполага в диапазона от 500 до 2 000 лв., като лек превес има групата анкетирани със семеен доход 500 - 1 000 лв.
Анкетираните живеят предимно големите административни центрове София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе.
Като основни причини да не желаят да ползват жилищен/ипотечен кредит, анкетираните посочват главно две. 49% от далите отговор на въпроса, защо не желаят да ползват кредит са се мотивирали с това, че имат собствено жилище и нямат нужда от ново. 48% от далите отговор се притесняват от политиката на банките едностранно да променят условията по кредитите. Според 20% от отговорилите, доходите им не са достатъчни, за да получат кредит, поради което не възнамеряват да кандидатстват за такъв.
Свободни отговори
• Високи лихви
• Неясни лихви
• Некоректно отношение на банките към клиентите. Клиентите не считат банките за техен партньор
Източник: www.moitepari.bg
Каква е оценката на кредитополучателите за ползваните от тях кредити, за взаимоотношенията им с кредиторите, техните впечатления и препоръки, бяха само малка част от онлайн проучването на www.MoitePari.bg, проведено в периода 15-31.03.2014 г. сред 1394 абоната на портала. 504 от тях (36%) дадоха отговор, че ползват в момента жилищен/ипотечен кредит, а 64% не ползват такъв. 372 от неползващите кредит (42%) биха желали да ползват такъв, а останалите 518 анкетирани (58%) не възнамеряват да ползват.
ПОЛЗВАЩИ КРЕДИТ
Профил
56% от анкетираните са жени, а 44% - мъже. Възрастта на анкетираните е в широката граница от 30 до 55 г. Те са с висше образование (72%), предимно семейни (65%) с едно дете (32%) или без деца (28%). В домакинството обикновено няма деца под 18 г. (46%) или е само едно дете (32%).
Ползващите жилищен/ипотечен кредит ползват такъв от над 5 г. (69%), 16% са тези, които посочват срок между 3 и 5 години. Семейният доход на домакинството се разполага в диапазона от 500 до 2 000 лв., като лек превес има групата анкетирани със семеен доход 1 000 - 1 500 лв.
Задължителните застраховки „Живот“ и „Имот“ са най-често ползваните допълните продукти към кредита. 56% от далите отговор на въпроса какъв допълнителен продукт ползват, посочват застраховка „Имот“. 37% от отговорилите ползват другата застраховка.
Анкетираните живеят предимно големите административни центрове София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе.
Избор на оферта
Покупката на жилище е една от най-важните стъпки в живота на българина и желанието му за придобиване на собствено жилище все още е типична черта в неговия начин на живот. Стремежът към жилище, което да удовлетворява жилищни нужди и в същото време да е лична собственост, е ясно изразен и в резултатите от анкетата. Целта на 71% от отговорилите на въпроса, защо са закупили жилище посочват, че това е, за да живеят в него. Алтернативата за отдаване на имота под наем също е добре застъпена, макар и в процентно изражение да е далеч от покупката с цел да се живее в жилището. От далите отговор, 14% са закупили жилище с инвестиционна цел.
Проучването и изборът на оферта са сред най-важните стъпки преди да се пристъпи към кандидатстване за кредита. В тази посока резултатите от анкетата показват ясно очертано състояние. 55% от далите отговор на въпроса как са избрали финансиралата ги институция посочват, че това е станало на база посещения на клонове и офиси на различни кредитори. Друга популярна, все още, практика е консултирането с познати и приятели. От тази възможност са се възползвали 27% от далите отговор за своя избор.
На въпрос за срочността на кредита 25% от далите отговор посочват срок 15-20 г. Почти поравно (около 22% от далите отговор) посочват срок съответно 20-25 г. и 25-30 г.
Изборът на оферта все още се предопределя от първичните компоненти, които определят цената на кредита. Въпреки, че вече повече от 5 години усилено се говори за ГПР, дори закон изисква неговото изчисляване и представяне като цена на кредита, показателят остава сравнително непознат и неизползван. При избор на оферта той остава едва на четвърто място като критерий, който предопределя решението. Само 23% от далите отговор на въпроса кое е било водещо при избора на офертата, посочват ГПР. Водещо при избор на оферта остава изгодната лихва (за 36% от далите отговор), дадена промоция (27%) и доверието в голяма и позната банка (26%). Вниманието основно към лихвата се допълва и от мнението на анкетираните, че тя, като компонент, по който избират кредит, е висока и би могло да се подобри. Така считат 80% от далите отговор на въпрос кои параметри по кредита могат да се подобрят.
Предвид по-изгодните условия по кредити в евро, повечето анкетирани ползват кредит именно в тази валута (54% от далите отговор). 40% са тези, които са посочили, че техният кредит е в лева. Тенденциите през последните години лихвите по кредити в лева и евро да се доближават като размер, дори изравняват, правят левовите кредити все по предпочитани и процентът заематели възползвали се от кредит в националната валута, расте.
28% от далите отговор на този въпроса кое е предопределило изборът на валута посочват, че са се възползвали от препоръката на кредитен консултант, познат или на служител на кредитора.
На трето място, 22% от отговорилите, са предпочели дадената валута за своя кредит, защото в нея получават работната си заплата.
Лихвени условия
Любопитен факт е, че на въпрос какви са лихвените условия по кредита, 44% от далите отговор посочват, че тя е фиксирана за целия срок на кредита. Практиката показва, че подобни лихви се предлагат само за определен срок от кредита. Предвид тази специфика, резултатите са изненадващи. 32% от далите отговор на въпроса посочват, че тяхната лихва е плаваща за целия период, което е и класическа форма на предложение за кредит.
Друг любопитен момент, свързан с лихвите, е този, че анкетираните на практика не знаят как е формирана тя по техния кредит (46% от отговорилите на такъв въпрос). 21% посочват, че тя е формирана по формулата БЛП + фиксирана надбавка. Предвид възприетата от банките практика за формиране на лихвите по този начин, особено в началото на финансовата криза, посоченият резултат не е изненадващ. Лихви, обвързани с пазарен индекс, имат само 10% от далите отговор на този въпрос като тенденцията за формиране на лихвите по този начин се развива и ще се утвърди с промените в Закона за потребителския кредит.
Като водещ критерий при избор на оферта, запитани анкетираните каква е тя по кредита им в момента, 15% от далите отговор посочват размер между 6.50% и 7%. Лихвите в диапазона 7-8% сумарно заемат малко над 25% от отговорите, като са разпределени поравно тези от 7% до 7.50% и от 7.50% до 8%.
Като измерител на общата цена на кредита, ГПР за съжаление присъства основно в отрицателните отговори на въпрос какъв е неговия размер по текущия кредит. 14% от далите отговор посочват, че не са обръщали внимание. За тази група наличието и размера на ГПР вероятно не предизвиква интерес, поради което не му отделят нужното внимание. 29% от далите отговор на този въпрос, обаче, отговарят, че не го помнят, но все пак го има записан в договора. Като преобладаващ отговор е обнадеждаващ, което е сигнал за тези кредитори, че изпълняват коректно предписанията в законодателството. От друга страна 11% от далите отговор посочват, че не знаят размера на ГПР, защото не им е бил посочен при кандидатстването за кредит. Тези, които са запознати с размера на ГПР по своя кредит го определят или като висок (33% от отговорилите), или като много висок (26% от отговорилите),.
Задлъжнялост и обслужване на кредита
Задлъжнялостта на анкетираните е в границите на 25 000 до 75 000 лв. Това посочват 54% от далите отговор на въпроса за размера на кредита, който са усвоили. Прави впечатление също така, че 4% от далите отговор са усвоили кредити между 150 000 и 200 000 лв. и в същото време почти същия процент (3% от далите отговор) са получили значително по-голям кредит – над 250 000 лв.
Резултатите от анкетата показват, че кредитоискателите се възползват от максималното финансиране, което могат да постигнат. За 44% от далите отговор на въпроса каква част от стойността на ипотекирания имот е бил размерът на кредита, финансирането е било в границите на 70-90%, като превес има финансирането до 80% (25% от далите отговор).
Въпреки общата оценка, че жилищните/ипотечни кредити са скъпи, 67% от далите отговор на въпрос дали са допускали просрочия, отговарят негативно. 16% от отговорите сочат просрочия до 1 месец, което на практика е редовно обслужван кредит. Такъв е и процентът сумарно на всички, които са посочили просрочия над 1 месец, т.нар. „проблемни” кредити.
Далите отговор на въпроса за размера на вноската формират диапазон от 300 до 500 лв. като сумарно формират 30% от всички отговори. Следващата голяма група са кредитите с месечни вноски в диапазона 500 - 700 лв. (23% от отговорилите).
Въпреки трудностите понякога един подобен кредит да бъде обслужван, кредитополучателите все пак са обнадеждени, че дори и при временни затруднения, те ще се справят с обслужването му. Така считат 34% от далите отговор на такъв въпрос. 26%, пък, са убедени, че няма да имат затруднения с обслужването на кредита, защото определят своите доходи като стабилни. 17% са тези, които очакват по-сериозни затруднения с обслужването на кредита.
Промените в Закона за потребителския кредит, приети на 09.04.2014 г., няма да повлияят на най-малко 29% от анкетираните, ползващи вече жилищен кредит. Те не планират рефинансиране изобщо или нямат такава възможност.
Свободни отговори
В коментарите на анкетираните прозира разочарование и загуба на доверие в кредитиращата институция. Те вече не приемат банките като техен партньор, а като институции, които ги грабят. Най-често срещаните коментари са в следните посоки:
• Прекалено голямата свобода на банките да променят условията по продукти, с минимално зачитане на мнението на клиента
• Високи лихви и такси
• Многократно повишаване на лихвите
• Едностранна промяна на условията
• Некоректност от страна на банките при представяне на условията по кредита и реалността на практика – различна лихва, допълнителни такси
• Липса на диалог между банка и клиент
Анкетираните изразяват съжаление за взетия кредит и решимост никога повече или само в краен случай да кандидатстват за нов.
НЕПОЛЗВАЩИ, НО ЖЕЛАЕЩИ
Профил
57% от анкетираните са жени, а 43% - мъже. Възрастта на анкетираните е в широката граница от 25 до 50 г. Те са с висше образование (68%), предимно семейни (54%) с едно дете (31%) или без деца (27%). В семейството обикновено няма деца под 18 г. (50%) или е само едно дете (31%). Семейният доход на домакинството се разполага в диапазона от 500 до 2 000 лв., като лек превес има групата анкетирани със семеен доход 1 000-1 500 лв. Анкетираните възнамеряват да предприемат стъпки по кандидатстване за кредит в рамките на 1 година. Най-голям е делът на тези, които планират тези стъпки до 3 месеца (28% от далите отговор на въпроса кога възнамеряват да кандидатстват за кредит). 19% възнамеряват да направят това в рамките на 7-12%, а 17% между 4 и 6 месеца.
На въпрос какъв банков продукт ползват, 53% от отговорилите посочват дебитна карта. С голяма популярност се характеризират и кредитната карта (38%), потребителския кредит (37%) и Интернет банкирането (36%).
Анкетираните живеят предимно големите административни центрове София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе.
Избор на оферта
Стремежът към жилище, което да удовлетворява жилищни нужди и в същото време да е лична собственост, е ясно изразен и сред тези, които все още не ползват кредит, но имат такова намерение. 72% от отговорилите на въпроса с каква цел биха закупили жилище посочват, че това би било, за да живеят в него. Алтернативата за отдаване на имота под наем също представлява интерес. От далите отговор, 13% биха закупили жилище с инвестиционна цел.
При проучването и изборът на оферта, неползващите жилищен/ипотечен кредит показват сходен на ползващите кредит подход. 63% от далите отговор на въпроса как биха избрали кредитната институция също биха заложили на посещения на клонове и офиси на различни кредитори. За разлика от ползващите кредит, неползващите, обаче, поставят консултирането с познати и приятели едва на четвърто място (17%). Вместо това те предпочитат да се доверят на сравнения в Интернет (50%) или на услугите на кредитен консултант (21%).
За разлика от ползващите кредит, бъдещите клиенти на кредитиращите институции значително ограничават срока на кредита, който предпочитат. На въпрос за желания срок на кредита, 24% от далите отговор посочват 10-15 г. Близката е бройката анкетирани, които предпочитат срок 5-10 г. или 15-20 г.
Обрат в подхода и водещите критерии се наблюдава при избор на оферта. За разлика от ползващите, неползващите поставят на първо място ГПР (53% от далите отговор на такъв въпрос). Разбира се, лихвата също заема голям дял и тя е водещ фактор при избора за 50% от желаещите кредит. Като фактор с важно значение при избор на оферта се оформя и размерът на месечната вноска. Този критерий е най-важен за 33% от далите отговор. Промоцията по даден продукт запазва своето значение и макар на четвърто място, той е водещ фактор за 31% от отговорилите. С най-малко значение остава големината и известността на кредитора (17%).
Както сред ползващите, така и сред неползващите жилищен/ипотечен кредит, основното схващане е, че лихвите са високи и би могло да се подобрят. Така считат 75% от далите отговор на въпрос кои параметри по кредита считат за високи.
Тенденциите през последните години лихвите по кредити в лева и евро да се доближават като размер, дават своето отражение. Националната валута става все по-привлекателна, поради което 58% от отговорилите на въпрос за предпочитана валута, посочват именно нея.
При избор на оферта неползващите кредит биха се възползвали от допълнителен продукт към него. На въпрос какъв би бил той, 50% от отговорилите посочват застраховка „Живот“.
Лихвени условия
58% от далите отговор на въпрос за лихвените им предпочитания посочват фиксирана лихва. 19% от отговорилите не могат да преценят точно какъв вид кредит е най-удачен за тях. Анкетираните нямат конкретни предпочитания как да бъде формирана лихвата по кредита, достатъчно за тях е да е добре и ясно обяснена и да може да се прогнозира. Това е изискване за 33% от далите отговор на въпрос как биха желали да е формирана тяхната лихва. Да определи каква да бъде лихвата по кредита, 21% от далите отговор биха възложили на кредитен консултант. За 16% от отговорилите формирането на лихвата няма значение, стига тя да е изгодна, а 15% от отговорилите не могат сами да преценят как е най-добре да бъде формирана.
Задлъжнялост и обслужване на кредита
Интересът към кредити в диапазона 25 000 - 75 000 лв. е най-висок и сред неползващите жилищен/ипотечен кредит. Това посочват 59% от далите отговор на въпроса за размера на кредита, който биха желали да получат. За разлика от ползващите кредит, неползващите вместо да проявяват интерес и към значително по-големи суми, те напротив, свиват размера на предпочитаното финансиране. 17% от отговорилите предпочитат кредит до 25 000 лв.
Резултатите от анкетата сред неползващите кредит затвърждава предпочитанията на кредитоискателите да се възползват от максималното финансиране, което могат да постигнат. За 45% от далите отговор на въпроса каква част от стойността на ипотекирания имот биха желали да е размерът на кредита, отговорът е над 80%, като превес има финансирането над 90% (26% от далите отговор).
Размерът на месечна вноска, която желаещите да ползват кредит са готови да плащат съвпада с този, който вече ползващите плащат. Тя е съсредоточена основно в диапазона 300 - 500 лв. Сумарно далите отговор на въпроса за размера на вноската, която биха плащали, посочват суми в този диапазон и сумарно формират 40% от всички отговори. За разлика от ползващите кредит, тук другата голяма група е тази, която е склонна да плаща още по-малки вноски – от 200 до 300 лв. (17% от отговорилите).
По отношение очакванията на анкетираните за възможностите им да обслужват бъдещия кредит, обобщените резултати сочат оптимизъм. На въпрос как оценяват в средносрочен план (3-5 г.) възможностите си да погасяват кредита, 51% от отговорилите не очакват затруднения. Те са уверени, че техните доходи са стабилни и няма риск от трудности при обслужването на кредита. 19% от далите отговор очакват с лекота да обслужват кредита, защото очакват ръст на доходите си. Въпреки общата увереност, че ще се справят с кредита, съществува група от бъдещи кредитоискатели (20% от отговорилите), които допускат временни затруднения, с които, обаче, ще се справят.
Според резултатите от проведената анкета, нагласите по отношение промените в Закона за потребителския кредит са раздвоени. На въпрос дали промените в законодателството ще дадат възможност на повече хора да се възползват от жилищен/ипотечен кредит, 22% от далите отговор са обнадеждени, защото очакват подобряване на условията в резултат на засилената конкуренция. Други 17% също очакват положителни промени, главно поради отпадането на някои такси. Сумарно тези положителни нагласи формират 39% от всички отговори. Толкова сумарно, обаче са и скептичните очаквания. 19% от отговорилите не считат, че промените ще дадат повече шансове на повече хора да се възползват от кредит, защото отпадането на някои такси ще бъдат компенсирани от по-високи лихви. 17% от отговорилите игнорират промените в законодателството, защото свързват търсенето на кредити с икономическата обстановка. 4% от отговорилите не виждат по-голям достъп до кредити, защото очакват кредиторите да намалят процента на финансиране спрямо стойността на имота.
Свободни отговори
Високи лихви и такси
НЕПОЛЗВАЩИ, И НЕЖЕЛАЕЩИ
Профил
Анкетираните са поравно разделени по пол, като жените имат съвсем лек превес (51%). Възрастта на анкетираните е в границата от 35 до 60 г. Те са с висше образование (68%), предимно семейни (60%). Несемейните заемат дял от 19% от далите отговор на въпрос за тяхното семейно положение. Членовете на домакинството се състоят предимно от двама възрастни (32%). В домакинството на анкетираните предимно няма непълнолетни деца (62% от далите отговор на този въпрос). Семейният доход на домакинството се разполага в диапазона от 500 до 2 000 лв., като лек превес има групата анкетирани със семеен доход 500 - 1 000 лв.
Анкетираните живеят предимно големите административни центрове София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе.
Като основни причини да не желаят да ползват жилищен/ипотечен кредит, анкетираните посочват главно две. 49% от далите отговор на въпроса, защо не желаят да ползват кредит са се мотивирали с това, че имат собствено жилище и нямат нужда от ново. 48% от далите отговор се притесняват от политиката на банките едностранно да променят условията по кредитите. Според 20% от отговорилите, доходите им не са достатъчни, за да получат кредит, поради което не възнамеряват да кандидатстват за такъв.
Свободни отговори
• Високи лихви
• Неясни лихви
• Некоректно отношение на банките към клиентите. Клиентите не считат банките за техен партньор
Източник: www.moitepari.bg
Публикувано на: 15.05.2014