Финансисти: Оптимизирайте кредитите си, има плавно намаляване на лихвените проценти

Интервю на Деян Василев, излъчено на 25.08.2011г. в предаването "12+3" по БНР

"Ако договорът с банката се промени, това не се отразява като лош кредит. Имаше сериозен натиск през последните две-три години да не се изплащат никакви дивиденти, за да отива печалбата за покриване на лошите кредити. В еуфорията преди кризата много хора взимаха кредити. През 2006-2007 имаше увлечение по лесни пари, които после се оказаха много трудни", каза пред "Хоризонт" Деян Василев от "Кредитланд".

"Най-лошо е в сегмента на недвижимите имоти. Друга актуална тема са кредитите в швейцарски франкове, където лихвите са ниски, но главницата поскъпна. Условията по тези договори не могат да се променят много".

"В момента е много трудно, може би, това са най-тежките моменти от кризата. С инфлацията покупателната способност намаля, а вноските чакат всеки месец".

"В последните 12 месеца се забелязва трайна тенденция към плавно намаляване на лихвените проценти и в евро, и в лева по новоотпуснатите кредити - от 10, 7 до 8.8 процента", каза финансовият анализатор Деян Василев. Той посъветва потребителите, които са взели по няколко кредита, да ги оптимизират. И, разбира се, да действат отговорно, така, че месечната вноска за кредита да е поне два пъти по-малка от дохода.



*Пълния текст на интервюто можете да видите по-долу:

 

Наблюдава се тенденция за увеличение на просрочените и необслужени кредити

От колко време насам се наблюдава тази тенденция?

Деян Василев: Тя  започна с началото на кризата 2008 година. Ние следим внимателно създалата се ситуация. Първоначално лошите, необслужвани и преструктурирани кредити бяха на ниво от 4 до 6% от общия портфейл както за бизнес кредити, така и за физически лица. Сега тези цифри дори надминаха очакванията ни и са в размер 18 - 20% от общо отпуснатите кредити. Трябва да се отбележи, че тези, да речем ,средно 20% в момента включват както наистина лоши кредити (над  три месеца не е връщана лихва и главница), така и кредити, които са преструктурирани – например даден клиент е имал 100 000 лв. заем и е трябвало да плаща по 1000 лева месечно , но не може да се справи с изплащането им. Поради тази причина банката е променила условията  и той вече  плаща 500 лв на месец вместо 1000 лв. Това са предоговорените кредити. Те също се отбелязват като проблемни и влизат в тези 20%. В тази статистика реално, според БНБ и анализаторите, с които сме разговаряли, лошите кредити достигат 13%.

След като предоговорените заеми влизат в лошите кредити, означава ли това, че в кредитното досие на човек, който има предоговорен кредит, ще бъде написано нещо лошо?

Деян Василев: Не, промени ли се официално договорът с банката, например с нов план с по-малки месечни вноски или гратисен период от шест месеца, през който не плаща лихва, това не се отразява като лош кредит в кредитното му досие. За се провизират по рано и да отделят  пари за потенциални загуби, както  в случая с предоговорените, банките и Централната банка ги класифицират като лоши. Така банковата система може да отделя ресурс. Погледнато през призмата на банковата система имаше сериозен натиск да не се изплащат дивиденти последните години, да може печалбите, които банките реализират през последните 2-3 години да отиват за увеличаване на капитала и покриване на загубите от най-влошените кредити.

Как е разпределена тази тенденция по дялове? Кои са онези сегменти, в които лошите кредити са най-много?

Деян Василев: Интересен въпрос. Макар и да липсва по-детайлна стататистика, направи ни впечатление, че при кредитите към физически лица има бум и по-конкретно при кредитите към ваканционни имоти и кредитите към чужденци. Те най-често разчитаха,  че ще ги облужват от наемите, които получават или от оскъпяането им. Според мен в този сегмент, а именно кредитите  към граждани на ЕС, които спекулативно  купуваха на кредит, картинката е много лоша. Чуваме, че има много съдия-изпълнители, които правят търгове за продажба на ваканционни имоти. Знаете, че като цяло в тази всеобща еуфория преди кризата и в България много хора вземаха кредити за закупуване на жилища. Наблюдаваше се едно първоначално опияняване след промените 2006-2007-ма година. Банките наистина си позволиха шроко кредитиране. Навлязоха и чуждестраннни „играчи”, а хората се увлякоха по лесните пари, които се оказаха в последствие доста „трудни”.

Друг семент, който слава богу не е голям, са кредитите в швейцарски франкове.  Лихвите по тях и до момента са рекордно ниски  -  4 - 6%, но главницата по тях поскъпна с около 30-40%, поради ситуации, независещи от хората в България. Представете си изтеглите кредит в размер на 100 000 евро, а сега само главницата, която трябва да изплатите е 140 000 евро. За страшно много хора това е непосилно. Проблемът е, че това е било валутна спекулация, но сега хората не могат да променят условията по договорите си.  В такива сегементи има повече лоши кредити, но и като цяло няма какво да се залъгваме. Икономиката не върви добре. Според нас сега се усеща най-тежкият момент от кризтата, макар и в някои сектори да отшумява. Заплатите са замразени, безработицата е на сравнително високо ниво, инвестициите в имоти и заетостта в строителният сектор намаляха, хората със сравнително високи заплати срещат като поблем инфлацията. Като цяло покупателната способност също намаля. В същото време вноските по кредитите чакат. Това съвпадна с натрупване на горчив опит какво означава да вземеш кредит и да не можеш да го върнеш.

Като говорим за това да не можеш да върнеш кредит -  за предприятия има процедури например когато фалира. За държави също има процедури при фалит. За личен фалит има ли процедура някъде по света?

Деян Василев: Това една сложна материя. В Щатите са може би най-напреднали в тази област. Може би актуално е в България да се мисли за това какво става с хората, които са фалирали. Може да се получи по много причини. 20% необслужвани кредити - това означава хиляди хора, които в момента са с черни точки в Централния кредитен регистър, където се подава информацията не само от банките, но и от небанковите институции, чието портфолио нарастна значително, въпреки по-високите лихви. Тези хора, бидейки в този черен списък и дори след като съдия-изпълнител е продал кредита на друго лице,настъпили са вземания, отдръжки от заплатата или е продаден заложеният  имот би трябвало да има някакъв начин след края на процедурата по събиране на кредита да има някакъв период на изчистване  в рамките на 2 години.

В момента банките гледат в Централният регистър за 5 години назад. Ако човек има такива просрочия, той не може да си позволи дори кредит за стандартни нужди дори ако е отново нает на трудов договор. Тези хора са изцяло дисквалифицирани от банковата система. За съжаление те попадат в по-скъпата небанкова система. Там се поемат по големи рискове, но лихвите са огромни. Маргинализацията на тази част от населението е потенциално опасна.Трябва да се мисли в дългосрочен план. Пред нас имаме свидетелства за фалит на държави. Като пример можем да дадем азиатската криза през 80-те, а в България имаше брейди облигации, които бяха дисконтирани и България ги изплати. Сега страната ни е с едно много чисто кредитно досие макар, че преди години беше фалирала държава.

Тоест да разбираме ли, че трябва да се имисли на държавно ниво за някаква процедура, която да съкрати пет годишният период, в който на човек му седят черните точки и той наистина отива в ръцете на онези сектори, където и съдия-изпълнителите изглеждат по друг начин?

Деян Василев: Разбира се, хората , които теглят бързи кредити трябва да бъдат внимателни.  По-скоро трябва да има обществен диалог, не толкова „държавна процедура”. Трябва да се помисли какво става с тези хора, които са фалирали, така да се каже „добросъвестно”, а не са мошенници, теглили кредит с мисълта, че никога няма да го обслужват. Какво става с тези хора, които са влезли в черният списък, но не са могли да излязат?  В момента Централният кредитен  регистър трупа много негативна информация, която е все повече като бреме.

В момента се получи следната ситуация. На база на ниският лихвен ресурс, който банките получиха от Европейската Централна Банка – говорим за 0,25% + надбавка, банките теглиха централни ресурси за 15, дори и за 2-3%, но той спадна много от преди кризата. Банките имаха добър марж, което се вижда от печалбата. В момента те са поели буфера, имат намалена печалба, но имат добра капиталова адекватност. Дори да има по-големи загуби, има достатъчен капитал, който да ги покрие – 17-18% собствен капитал от активите им, което е една сериозна цифра. Все някъде това избива – в случая това е в лихвите, които плащат добросъвестните хора.

Какви са лихвените тенденции на банките?

Деян Василев: Чрез портала "МОИТЕ ПАРИ" ние активно следим индексът за нивата на ГПР (годишният процент на разходите)  за ипотечни кредити още от  2005 година. В последните 12 месеца се забелязва плавна устойчива  тенденция към намаляване на лихвените проценти и в евро и в лева по новоотпуснати ипотечни кредити. Докато в пика на кризата средното ниво на лихвата в евро е била около 10,7%, в момента е 8,8% за новите кредити. Индексът ни следи само новоотпуснати кредити. За стари кредити договорките са различни и с различни клаузи и вариации.  Забелязваме, че като цяло банките увеличиха по време на кризата лхвите по кредитите на клиентите си. Не всички банки го направиха в еднаква степен, но като цяло лихвите нарастнаха. Последните месеци Европейската Централната Банка повиши ОЛП с 0,5%. В резултат на това някои банки също повишиха лихвените си нива. Безспорно има конкуренция в сектора. Заради борбата за нови клиенти банките правят много промоции за нови клиенти, като за съществуващите са осезаемо по-малко.

Какъв е вашият съвет? Бихте ли ги посъветвали стар кредит да се предоговори, за да получи по-нисък лихвен процент?

Деян Василев: Нещо, което е много актуално за хора, които са взели кредитна карта от една банка, втора от друга, потребителски кредит, бърз кредит и имат високи месечни вноски заради високи лихви и кратки срокове и това ги заплашва да изпаднат в просрочие, има начин да се консолидират тези кредити с един по-голям, по-дългосрочен кредит с много по-ниска месечна вноска, за да не се изпада в просрочие. Хората трябва да си оптимизират кредитите, ако вече са ги изтеглили. Ако не са – трябва много да внимават за какво им трябва. Да, бих казал напълно отговорно, че е напълно нормално да се тегли жилищен кредит ако на едно семейство му трябва по-голямо жилище. Не бих препоръчал за трети имот пак да се тегли кредит. Ако чоек иска да си купи кола, която му е необходима или му е необходима инвестиция за бизнес – кредит  - Да. Но трябва месечните доходите да са поне 2 пъти по-големи от вноските по кредитите. Такива неща се научават от все повече хора. В момента заради очакванията за спада на цените на имотите хората са в другата крайност – банките имат ресурс, но хората избягват да теглят кредити.

Източник: www.moitepari.bg


Публикувано на: 29.08.2011